"Непознати хора продължават да ме спират и да ме поздравяват за смелостта ми да се изправя срещу подсъдими олигарси и съмнителни кандидат-политици." Това написа журналистката Калина Паскалева във личния си профил във социалните мрежи.

Ето какво написа тя:

НЕПОЗНАТИ ХОРА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МЕ СПИРАТ И ДА МЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА СМЕЛОСТТА МИ ДА СЕ ИЗПРАВЯ СРЕЩУ ПОДСЪДИМИ ОЛИГАРСИ И СЪМНИТЕЛНИ КАНДИДАТ-ПОЛИТИЦИ

Снощи вечерях в Ахтопол. Както често се случва през последните две години, баба ми пак беше изпаднала в криза заради деменцията и станах от масата за да не говоря пред колегите си по телефона с майка ми.

Макар да изнесох конкретни данни кой стои зад сайтове за fake news, никой от новото служебно правителство на Радев, начело с Бойко Рашков, не извърши проверка - вероятно защото самите те генерират ежедневни фалшива информация, с която да вкарат държавата в една от най-тежките й кризи.

Но нека продължа.

Една жена от ресторанта на пристанището в Ахтопол ме спря с думите “Мога ли да ви поздравя? За смелостта!”. Усмихнах й се и ми стана много, много мило.

Заради всичко, което разкривах през последните години за политическия елит и подсъдимите олигарси като Арабаджиеви и Баневи, платих най-високата цена - здравето на близките ми. Майка ми е с тежко авто-имунно заболяване и много високо кръвно, а баба ми .... дори нямам сили да опиша състоянието й.

Платени псевдо-журналисти не спираха да пишат и създават фалшиви новини за мен, опитваха се да ме сринат, четвъртата ми книга беше спряна на прага на печатницата ( и до днес не съм чула реалната причина ), а на улицата се носят слухове, че е платен половин милион за да бъда унищожена и заглушена.

10 000 лв на месец отивали към списвача на сайта Народ.Бг да ме омаскарява.

Много е трудно да намериш посоката, след като дълго време си бил под обстрел. Много е трудно да ходиш по улицата и да усещаш изпитателните погледи на хората. Много е трудно да повярваш на някого отново, че иска просто да си поговори с теб, без да се съмняваш, че може да записва разговора или да те снима тайно.

Много е трудно да се усмихваш отново наистина.

Но всеки път когато непознат човек ме спре на улицата и ме поздрави за работата ми - онази, в която влагах цялото си сърце и която беше всичко за мен, ми връща част от предишния живот. Онзи, в който се чувствах полезна, онзи, в който можех с дни да не спя, ако съм решила да се боря за нечия справедливост.

Тъжна съм като гледам озлобени, освирепели хора, жадни за мъст, за публично унижение, телата им са изядени от собствените им злоба, гняв и комплекси за малоценност.

Аз отдавна нямам повече от трима приятели, свикнах да живея сама, без излишни преструвки, без излишни усмивки. Не ми е мъчно, че изхвърлих с шут много хора от живота си. Дори напротив. Стана ми по-леко. А ги виждам как продължават с опитите си да ме нараняват. Не ми е съвестно, че съм арогантна, и на моменти ужасно жестока. В природата има баланс и всеки получава, каквото заслужава.

След няколко часа ще задам въпроси, свързани с прикриване на имена по разследването срещу шефа на Трето РПУ в Пловдив - прикрива ли Бойко Рашков някой и има ли конкретна връзка между Арабаджиеви и партията на Мая Манолова.