Късно вечерта на 6 април 1994 г. при приближаване към летището на руандийската столица Кигали е свален с преносим зенитно-ракетен комплекс самолетът, в който пътуват президентите на Руанда Жувенал Хабиаримана и на Бурунди Сиприена Нтарямира. Гибелта на Хабиаримана става повод за започване на отдавна подготвяния геноцид в Руанда от преобладаващата народност хуту над малцинството тутси, при който за 100 дни загиват над 1 милион души.
<span style="font-size: larger;">Обстоятелства около атентата</span><br /> <br /> Самолетът на двамата президенти се връща от Танзания, където те са участвали в международна конференция относно политическата стабилизация в Руанда в съответствие с Арушките споразумения от 4 август 1993 г. Всички пътници и екипажът загиват. Все още никой не е поел отговорността за този атентат.<br /> <br /> В следващия половин час летището в Кигали, намиращо се под контрола на международен контингент на ООН, е завзето от гвардията на загиналия президент Хабиаримана. В града се появяват армейски постове и опълченията интерахамве и импузамугамби. <br /> <br /> Още същата нощ започват масовите убийства на тутси и е положено началото на геноцида.<br /> <br /> <strong>Версии, вменяващи вината на тутси</strong><br /> <br /> От момента на гибелта на президента руандийските медии тиражират версията, според която терористичният акт е организиран от от военнополитическата организация на тутсите Руандийски патриотичен фронт (РПФ) и нейния лидер Пол Кагаме.<br /> <br /> Към тази версия се придържа американският изследовател Уейн Мадсън, който счита, че организатор на убийството е лидерът на РПФ Пол Кагаме, организирал атаката с помощта на френските специални служби и реализирал я с помощта на двама френски наемници.<br /> <br /> За това косвено свидетелства фактът, че веднага след началото на масовите убийства, последвали броени часове след гибелта на президента Хабиаримана, РПФ започва очевидно подготвяно настъпление. Счита се, че Пол Кагаме е имал връзки с френското разузнаване DGSE.<br /> <br /> Френският съдия Жан-Луи Бужер през ноември 2006 г. предявава обвинения против Пол Кагаме. Той се обръща към международния трибунал на ООН с искане да се възбуди наказателно дело спрямо Кагаме. Според съдията Бужер именно сегашният президент на Руанда (Кагаме е президент от 2000 г.) и подконтролните му въстанически сили стоят зад атаката на президентския самолет, следователно те са провокирали геноцида. Това е направено след многобройни обвинения към Франция от различни неправителствени и международни организации в подкрепа (пряка или косвена) на организаторите и изпълнителите на геноцида през 1994 г.<br /> <br /> В отговор Пол Кагаме през 2007 г. дава на съд Франция и неколцина нейни политически дейци с обвинението, че досега Франция не е поднесла на Руанда извинения за своите действия през 1994 г.<br /> <br /> Кагаме обвинява официален Париж за следното:<br /> <br /> &bull; На 25 януари 1994 г. на летището в Кигали се приземява товарен самолет от Франция, натоварен с 90 сандъка с минохвъргачки белгийско производство. Тази доставка е в нарушение на Арушките споразумения от 1993 г., забраняващи внос на оръжие в Кигали в течение на преходния период; признавайки този факт, френското правителство заявява, че доставката е по стар договор, сключен преди подписването на споразумението в Аруша.<br /> <br /> &bull; Командващият сектор Кигали на международния миротворчески контингент Люк Маршал твърди, че на 9 април (третият ден от геноцида) в един от френските товарни самолети е открит товар оръжие с тегло 5 тона, който е отнесен от армията на Руанда и откаран в лагера на президентската гвардия, но френското правителство категорично отрича този факт.<br /> <br /> &bull; На 22 юни 1994 г. френската армия започва по призива на ООН операция &bdquo;Тюркоаз&rdquo; с цел да бъде създадена зона за сигурност в западната част на Руанда. Независимо че участниците в операцията създават няколко лагера за бежанци, констатирани са случаи на престъпления против човечеството и са проведени редица хуманитарни операции, на територията в зоната на операцията продължават убийствата, а също така през тази територия безпрепятствено преминават въоръжените формирования на хуту към Заир.<br /> <br /> <strong>Версии, вменяващи отговорност към радикалните лидери на хуту</strong><br /> <br /> Пол Кагаме, а също и командващият миротворческия контингент на ООН генерал Ромео Далер, обвиняват в организацията на убийството на президента Хабиаримана радикалните кръгове в руандийската военна и партийна върхушка. Президентът Ж. Хабиаримана прави отстъпки на РПФ, създавайки в съответствие с Арушките споразумения коалиционно правителство: премиер става &bdquo;умерената хуту&rdquo; Агата Увилингийимана. Това обаче не може да се нрави на екстремистите от &bdquo;радикалните хуту&rdquo;.<br /> <br /> На 10 януари 1994 г. информатор с псевдоним Жан-Пиер донася до генерал Далер, че се подготвя преврат с убийство на пезидента и прилагане на масово насилие.<br /> <br /> Има и други свидетелства за неприемането на курса на президента Хабиаримана от &bdquo;радикалните хуту&rdquo;: изследователят Филип Гуревич в своята книга We Wish To Inform You That Tomorrow We Will Be Killed With Our Families: Stories from Rwanda&raquo; (New York, 1999) пресъздава разказа на Бонавентура Нибизи, икономист от Кигали, проведен на 2 април с един от близките сподвижници на лидера на екстремистите Фродуалд Карамира, в който последният доверява, че скоро хуту ще се избавят от омразния президент.<br /> <br /> През март същата година в правителствения вестник &bdquo;Кангура&rdquo; президентът Хабиаримана е изобразен в карикатура като помагач на тутси, а заглавието на статията гласи &bdquo;Хабиаримана ще умре през март&rdquo;.<br /> <br /> <em>/По публикации в интернет/</em><br /> <br /> <strong>Утре, 7 април 2014 г., следва продължението за генезиса и хронологията на ужасяващия геноцид в Руанда. /БЛИЦ<br /> </strong><br />