Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР -  всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Откакто чух за червенокракия лангур, се питам дали простонародното наименование за длъгнест човек - “лонгур”в българския език не идва от симпатичната маймуна със старческо лице.

Тя се въди край Дананг, курорт във Виетнам

За онези, които са изпуснали материала от миналия брой, пояснявам: това е град на Южнокитайско море с приказни,  дълги 32 км плажове. Един от тях е обявен от списание Forbes за най-красив в света. Но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината се прегръща с морето.



Река Хан, която разделя града на две части, се гордее с моста Драгон бридж, дълъг 666 метра - без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет. 

На 37 км от “цивилизацията” пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресаващи за ухото крясъци.

Сон Тра се простира върху 4439 хектара, в които навремето е имало американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни растения, въдят се 116 вида птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече шебеци, вписани в Червената книга.

От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е  едно от най-страдащите от контрабанда  животни в тази част на света.

Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват. Но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.

Затова доброволката Тан, която ни разхождаше из парка, разказваше с възторг, но и с отсянка на тъга за тези редки маймунчета. Те живеят на кланове, съставени от семейства. С шеговито пламъче в очите Тан сподели, че мъжките не напълнявали и си оставали все около 11 кг



Понеже трябва да се грижат за харема си от няколко женски и ситни дечица. Да бдят, да ги защитават и да намират храна.

Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Броих, броих и не ги докарах, но ще опитам пак. Както си личи от името на маймунката, краката й са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада и вълнуващи мустаци.

Изглежда, сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим

Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви.  

Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур “кралят на приматите”. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него. Въпреки че Тан отлично знаеше къде отдъхват семействата в следобедния зной и бях въоръжена с мощен бинокъл, едва успях да ги зърна.

Добре, че един тийнейджър реши да покаже всичките си маймунджулуци

Започна шумно да подскача от клон на клон, да се чеше изразително и да се закача с родителите си. Така успях да си открадна няколко кадъра.

Магдалена ГИГОВА