Широка коалиция е единственото решение и след новите избори. Това заяви в интервю за "Марица" проф. д-р Румяна Коларова, социолог и дългогодишен преподавател в Софийския университет. 


Проф. Коларова специализира в Лондонското училище по икономика и политически науки, в New School for Social Research в Ню Йорк. През 2013 г. е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество. През 2014 г. е министър на образованието в служебното 90-о правителство. Председател на Българската асоциация за политически науки.

- Възможно ли е 46-ият парламент да е по-различен от досегашния?

- Едва ли може да се очаква по-различен парламент, ако се действа на принципа „нищо не е забравено и нищо не е простено”. Надявам се в предизборната кампания да бъде обсъдена възможност и различни варианти както за коалиционен/програмен кабинет, за кабинет с пълен или с по-кратък мандат. Но това, че се надявам, не означава, че прогнозирам, че такова нещо ще стане.

Проф. Коларова, какво показа твърде краткият живот на 45-ия парламент?

- Краткият живот на този парламент е свързан с предварителни нагласи, които бяха не само съобщени, но и нашироко коментирани от политици и експерти още в нощта след изборите, преди да бъдат ясни резултатите. Събитията след 4 април не промениха предварителните нагласи.

- Абсолютно изключен ли беше  вариантът компромис и съставяне на кабинет в рамките на този парламент?

- В никакъв случай. Така структуриран парламент лесно и бързо произвежда правителство в европейските демокрации Нидерландия, Швейцария, дори Централна Европа. Така че решение има - широка коалиция. Тази формула е много добре известна и е неизбежна за много голяма част от европейските демокрации. Тя обаче не беше привидяна като решение в рамките на 45-ото Народно събрание.

- Гарантират ли ни честни избори през юли  направените промени в изборното законодателство?

-  На първо място е под съмнение доколко тези избори ще бъдат добре организирани, т.е., доколко хаосът в законодателните промени няма да произведе хаос и в изборния процес. Има и втори голям въпрос. На предишните избори много се коментираше, че са ограничени избирателните права на живеещите в чужбина българи.

Сега обаче, с приемането на задължителното машинно гласуване, изниква въпросът дали няма да се окажат ограничени избирателните права на няколко поколения българи, които са на възраст над 70-75 и живеят в малки населени места.

Независимо от това какво ще е решението на Конституционния съд по въпроса, съм убедена, че ще има твърдения на политици и коментатори, че задължителното машинно гласуване ограничава изборните права.

 45-ото НС взе решение за процедурата за преброяване на гласовете и изработване на протоколите, което не е европейско. В развитите демокрации наблюдателите и преброителните секции традиционно гарантират честността на вота. Европейското решение е преброителна секция, а не машина.

- Можем ли да очакваме силно експертен служебен кабинет?

- Ако служебният кабинет е силно експертен, това означава, че президентът ще носи цялата отговорност.  Ако в кабинета са включени и хора на БСП, това означава, че президентът ще търси споделяне на отговорността със социалистическата партия.

Този тип на споделяне на отговорност едва ли ще е желан от БСП, тъй като би ги поставил предизборно в ролята на управляваща партия редом с президента. Затова по-добър вариант за тях е Радев да направи чисто експертен кабинет.

- Кои ще бъдат най-силно губещите партии на следващите избори?  

- Ясно е, че всяка от парламентарно представените партии понесе щети и в рамките на предстоящата предизборна кампания ще трябва да ограничават тези щети.

Размествания са възможни по две логики. Първата е разширяване на електоралната база на една или няколко партии, което е малко възможно. Второто е свиване на електоралната база, което е по-възможният вариант и може да предизвика размествания. Тенденциите, които се наблюдават във тези европейски демокрации, където е имало бързи предсрочни избори, е, че новите партии са тези, които обикновено губят, а старите „традиционни“ партии стабилизират резултатите си и дори печелят.

Дали в България това ще се запази, никой не знае. Има само един вариант, при който може да има разширяване на електоралната база - поява на нова, по-радикална партия. Това обаче е малко вероятно на тези избори, но е възможно, ако има трети поредни бързи предсрочни избори.

- Възможно ли е „Има такъв народ” да се окаже първа политическа сила?

- Това е непосилно, ако предполага привличане на нови гласове от партията на Слави Трифонов. Не виждам логика, по която това да се случи. Но с уговорката, че разсъждавам рационално. Избирателите на ИТН са доста ирационални. В смисъл, че вотът за Слави Трифонов не е емоционален, а е бягство от реалността.    

- Накъде ще се движат процентите на БСП и ГЕРБ?

- При задължително машинно гласуване компенсацията, на която БСП се надява заради заглъхването на третата вълна на коронавирус, може и да не се случи. Машинното гласуване ще затрудни част от по-възрастния електорат на БСП и на ГЕРБ.

Управляващите предприемат стратегия „ГЕРБ срещу всички” с основен аргумент, че тяхното правителство е резултатно, докато 45-ото Народно събрание е демонстрирало безпомощност и хаотичност. Това означава, че през следващите два месеца ГЕРБ ще се фокусират и върху евентуалните неудачи в решенията на служебния кабинет.

Докато предизборно очаквам атаката срещу ГЕРБ да бъде свързана с всякакъв вид информация и свидетелства за корупционни практики, за натиск и рекет. Това са двата фактора, които ще предопределят резултатите за ГЕРБ. 

- Ще успеят ли Патриотите да влязат в следващия парламент?

- Освен очакваното обединение, неограниченият брой секции в чужбина ще е тема, която също може да даде шанс на Патриотите да прескочат 4-процентната бариера. Националистическите формации в предизборната кампания остро ще критикуват ИТН, че е допринесъл за разширяване на подкрепата за ДПС.

Това неизбежно ще предизвика отлив на националистически вот от Слави Трифонов. Тепърва ще видим доколко този отлив ще бъде компенсиран със „стратегическо гласуване“ на избиратели на малки партии, които не искат на втори поредни избори гласовете им да се загубят и затова ще изберат ИТН.

-  Как се отразява тази сложна ситуация на шансовете на президента за втори мандат?

- Шансовете на г-н Радев щяха да са по-високи, ако протестните партии бяха сформирали правителство. Това важи и за следващия парламент.  Фронтът „всички срещу ГЕРБ” досега се оказа изключително ялов от гледна точка на постигане на продуктивно съгласие, на изработване на общи политики. 

Колкото повече наближават президентските избори, със сигурност толкова по-ясно Демократична България ще се дистанцира от президента и ще се опитва, ако не да номинира свой кандидат, то еднозначно да каже, че търсят друг вид президентска линия, че отстояват друг вид външна политика.

Най-големите правомощия на държавния глава са в сферата на външната политика - точно където е най-голямото разминаване между президента Радев и десните избиратели и политици - за тях той не е достатъчно проевропейски, достатъчно пронатовски активен.

Радев се оказва неспособен на ясна позиция и ясни действия, когато има конфликт между НАТО и Русия, между ЕС и Русия. Това е неговият голям проблем.

- Има ли сериозен риск да изпаднем в политическа криза, да влезем в спирала от избори?

- Надявам се, че не. Българските избиратели са много разумни и досега винаги те са диктували решения. Много важно е как колективният разум ще оцени функционирането на 45-ото Народно събрание. Надявам се, че няма да се стигне до много дълбоко разделение.

За да се намери изход обаче, и политиците трябва да поемат своята отговорност и да изработят решението, което е практика в цяла Европа -свръхширока коалиция. Няма друго решение.