Веднага щом австрийското правителство обяви в петък, че възнамерява да направи ваксинацията срещу коронавирус задължителна, се появиха неизбежни сравнения с нацистите, пише "Телеграф". 

Любим факт на антивакс движенията е, че нацистите са първите, които правят ваксинацията задължителна в Австрия, след аншлуса с Германия от 1938 г., но това е дълбоко подвеждащо. Въпросният германски закон за ваксинацията бе този, който нацистите наследяват от Ваймарската република и правят малко за да го прилагат. През 1940 г. те го реорганизират.

Всъщност Хитлер е антиваксър - поне когато става въпрос за онези хора, които нацистите покоряват. "В областта на общественото здравеопазване няма нужда да разпространим върху покорените народи ползите от собствените ни знания", казва той на колегите си нацистки лидери през 1942 г.

"Това би довело само до огромно увеличение на местното население... Задължителната ваксинация ще бъде ограничена само до германците". 

По-късно същата година Хитлер казва на Мартин Борман, началника на неговия щаб: "Без ваксинации и други превантивни мерки за местните жители! Трябва дори да се опитаме да задушим всяко желание за подобни неща, като ги убедим, че ваксинацията и други подобни наистина са най-опасни за тях."

Нацистите водят тези идеи до техния ужасен завършек с Холокоста, позволявайки на болести като тиф и холера да преминават неконтролирано през концентрационни лагери и гета, за да убият колкото се може повече евреи.

Но докато Хитлер се противопоставя на ваксинацията за завладените народи, истината е, че той подкрепя задължителната ваксина за неговата германска "господарска раса".

Скептицизмът към ваксините е толкова стар, колкото и самите ваксини. Първата ваксина в света е разработена срещу едра шарка през 1798 г. Тя остава най-ефективната ваксина в историята, премахвайки болест, която някога е убивала 400 000 души годишно в Европа и е отговорна за една трета от случаите на слепота.


В Австрия е страшно! Полицията спира по улиците антиваксъри и...

Но ваксината буди противоречия от самото начало. Кралство Бавария е първото място, което я прави задължителна през 1807 г. Две години по-късно политиката води до въоръжен бунт в Тирол, воден от Андреас Хофер, набожен католик, който вярва, че е богохулство. Сцената на това въстание, при което загиват над 17 000 души, се намира в съвременна Австрия.

Въпреки това ранно противопоставяне, ваксинацията срещу едра шарка се разпростира в цяла Европа. Великобритания я прави задължителна през 1853 г. в закон, който ще остане в сила до 1971 г. Германската империя последва примера през 1874 г. с предшественик на закона, който Хитлер в крайна сметка ще наследи.

Но това остава спорно. През 1907 г. полицията трябва да разбие антивакс демонстрация във Виена - където ваксините не са задължителни - след като се изражда в сбиване между протестиращи и студенти по медицина.

Репортаж от онова време описва протестиращите като смесица от "поддръжници на натуропатичното лечение, вегетарианци, антиваксъри и врагове на медицинската наука".

Много преди нацистите да се появят на сцената, антивакс движение се забърква в антисемитски конспиративни теории.

През 1881 г. Ойген Карл Дюринг, философ и икономист, смятан за един от основателите на германския антисемитизъм, твърди, че ваксинацията е суеверие, насърчавано от еврейските лекари, за да примамват здрави хора и да създават бизнес за себе си.

Хитлер се радва да подкрепи подобни глупости по пътя си към властта и по времето, когато става германски канцлер през 1933 г., когато широко разпространената обществена опозиция срещу задължителната ваксинация е допълнително разпалена от трагичен инцидент.

При това, което става известно като катастрофата в Любек, през 1930 г., 77 бебета загиват, след като им е поставена ваксина срещу туберкулоза, която е заразена с жив и вирулентен щам на бактериите.

Това е най-тежкият инцидент с ваксина на 20-ти век и кара много германци да не желаят да имунизират децата си.

На този фон нацистите наследяват закона за задължителната ваксинация. Предпазливи да предизвикат съпротива, те не го налагат и през 1940 г. го реформират, като ефективно направиха ваксинацията незадължителна.

Цяла Европа в хватката на COVID-19, ваксината става неизбежна

Задължителната ваксинация се връща в Германия и Австрия след Втората световна война. В Австрия законът, който изисква всички деца да бъдат ваксинирани срещу едра шарка е възстановен през 1948 г.

По това време Германия е разделена от Желязната завеса и комунистическият изток възприема особено строг подход, налагайки ваксини срещу едра шарка, дифтерия, полиомиелит, тетанус и магарешка кашлица до 1970 г.

Историята на задължителната ваксинация по времето на комунизма е обвинявана за едни от най-ниските нива на ваксинация срещу коронавирус в Европа - в Полша само 53 процента от хората са напълно ваксинирани, докато в Словакия това е само 43 процента.

Но в Германия твърдолинейният подход не е ограничен само до комунистическия изток. Точно както в Обединеното кралство, ваксината срещу едра шарка остава задължителна в демократична Западна Германия до седемдесетте години, докато ваксината срещу дифтерия е задължителна до 1954 г.

Всъщност Хитлер и нацистите са отговорни за единствения момент от 8 години без ваксинация в един век на задължителна ваксинация в Германия между 1874 и 1975 г.