Вече 25 години българинът Иван Великов владее магията на хляба, макар да е самоук ситничар и хлебар. „Магията е в любовта да се храниш с вкусни и красиво приготвени ястия. И това няма нищо общо с крайността да бъдеш недоволен чревоугодник. Любовта е, когато усещаш вкуса и си благодарен за него“, казва Иван, който живее в Горна Оряховица, но задължително всяка седмица се прибира в Чакали, където си е най у дома, пише "Борба".


Иначе е балканджия, избрал да стане корабен готвач и доста често кръстосва моретата и океаните. Обиколил е вече почти целия свят, само в Далечния изток не е бил. „Заради това обичам корабите. Видял съм такива приказни места… Но ми липсва сушата и когато се прибера у дома, не ми се тръгва отново. Май е крайно време да сбъдна мечтата си и да си отворя ресторант“, усмихва се Иван.

Бил дете, когато съседка започнала да му носи всеки ден хляб и закуски, изпечени в семейната им фурна в Елена. Той бил пленен от вкуса и аромата на хляба, а фурната станала за него свещено място. „Нямаш представа колко съм мечтал да вляза вътре, само да надникна, да видя как се случва това нещо с правенето на хляба и закуските. Пораснах, запознах се със съпругата си и хората от същата тази фурна се оказаха… нейни кръстници. Станаха ни кумове, кръстиха после децата ни, а аз най-после влязох във фурната. За три дни ме научиха на занаята и така до днес“, разказва Иван, който може да прави всякакъв вид ръчен хляб.

Затворили обаче фурната и той бил принуден да си търси работа. Така попаднал на първия си кораб като най-обикновен моряк, т.е. момче за всичко. „Рубин Коцев, който навремето притежаваше най-голямата корабна компания у нас „Ахилеос“, ми беше приятел. Той ми подаде ръка и ми предложи да опитам като моряк. Въпреки че бяхме и си останахме много близки с него, аз започнах от най-ниското стъпало, най-вече чистех и се грижех за кораба“, разказва Иван, който така се влюбил в моретата и океаните, че на 40 г. се хванал да учи моряшко дело.

И се заредили няколко случки, след които юнга Великов бил тържествено повишен в ранг готвач на кораба. Първо на едно от пристанищата в Бразилия на кораба се качил нов капитан, който си счупил зъба в една от питките на готвача. После се наложил ремонт и корабът спрял за няколко дни в Намибия. Заради безопасността на всички капитанът забранил на екипажа си да слиза на брега. Тогава боцманът помолил Иван да замеси банички и мекици за всички. „Боже, какво брашно имаше в тази Намибия… Та ставам аз заранта в 4, замесвам баничките и в 7 боцманът влиза в каютата на капитана с още горещите закуски. Капитанът веднага се намръщил, защото решил, че някой е прекрачил заповедта му и е слизал на брега за банички. Обаче, когато цялата завера стана явна, аз бях провъзгласен за герой и назначен до края на курса да правя хляб и закуски за целия екипаж. Даже ми вдигнаха заплатата със 100 долара. Така започна моята история на корабен готвач“, усмихва се Иван, докато демонстративно меси питка заради снимките.

Днес Иван Великов е най-известният и най-търсеният корабен готвач у нас. Умее да готви всичко, фен е на скарата, цар е на супите, особено на рибената и на шкембе чорбата. Владее тънкостите на морската кухня и обича сам да си лови рибата, когато реши да я готви.

„Усещам сладостта и красотата на всичко, което правя, и не ми е все едно как хората стават от масата, когато аз съм им сготвил. Искам да са щастливи, не просто нахранени. Никога няма да забравя една случка в Канада. На всяко пристанище, където корабът спира, се качват хора, които поемат командването, докато сме на сушата. Наричат се външни пилоти и са тези, които навигират кораба до заставането му на кея. Та, спираме в Канада, ще се качват двама външни пилоти и капитанът казва, че трябва да ги нагостим. Ама е в последната минута и аз съм сготвил само един боб по еленски, което ще рече боб с еленски бут. Взех да разглеждам продуктите, че да измисля по-изискана манджа, ама решавам първо да ги питам какво им се яде“, разказва Иван.

Когато се качил първият канадец, нашенецът чинно му обяснил, че има готов само боб, което е натурално българско ястие, обаче за нула време може да му изпече месо някакво. Канадецът рекъл, че иска боб и Иван му сервирал порция с питка. И се дръпнал настрани, но така, че да може да наблюдава реакциите на човека и ако не му хареса, веднага да се отзове. Канадецът два пъти си сипвал боб. Качил се после колегата му, който, само като чул, че има боб, викнал от радост. „Оказа се, че има зет българин и че от него легенди е слушал за българската кухня. Той пък три пъти си сипва“, усмихва се хлебарят.

Обяснява, че би искал кухнята да е така направена, че от всички страни на заведението да се вижда какво правят готвачите вътре. А и те да могат да наблюдават клиентите си и техните реакции. „Май не ми се плава вече, макар че искам да видя света до края. Да видя дали има по-хубаво място от Азорските острови, където колегите ми готвят директно в малки дупки, издълбани в действащ вулкан. Но като си помисля, че последното ми плаване беше 15 месеца… време е да си остана на сушата“, въздиша хлебарят и признава, че през всичките тези години съпругата му търпеливо го чака у дома.

Двамата имат двама синове и една снаха, която Иван е приел като своя дъщеря, защото така и не успял да сбъдне тази си мечта – да си има момиченце. На 18 и на 24 г. са вече синовете му Стефан и Станислав. Малкият има афинитет към готвенето, снаха му работи в сладкарския бизнес, макар и като счетоводител, съпругата му също е в този бранш. Домът му е пълен с готварски книги, макар той да не ги използва, защото всичките рецепти са му в главата. Запасил се е с най-различни инструменти, голяма част бояджийски, с които реже и украсява тестото. Иван признава и това, че много си пада по кулинарни предавания, но до момента не се е престрашил да участва в шоу, защото е самоук и си няма идея какво е това гурме кухня.