„Не човек, а желязо…“ би казал за нея Веселин Андреев, ако седемдесет и седем години след онази балада за неговия другар Антон, му се наложеше днес да напише и „Балада за комуниста – капиталист“ Величка Велянова.

Първият литературен герой извършва саможертва в името на светъл идеал, за разлика от вторият, Величка, която със същата непреклонна твърдост брани до последна капка морал своите бизнес интереси в последния соцбастион, оцелял от времето на Тодор Живков и дъщеря му Людмила. И ако през 1989 година Живков не беше сдал властта, може би днес Величка Велянова блажено щеше да си подремва на мястото на Цола Драгойчева в Политбюро на ЦК на БКП… Но пък нямаше да е мултимилионер…

Все пак да се върнем към реалността – На 06 април се проведе конкурс за директор на НУКК, на който надвиснаха тежки съмнения, че абсолютно незаслужено Велянова е успяла да наложи Иван Капурдов.

Видеозаписите от конкурса бяха скрити, членове на „Изборната комисия“ бяха неправомерно подменени, а нейния състав, в противоречие със закона, беше предварително оповестен в медиите. И на децата в детската градина на Италианския лицей им стана ясно, че „конкурсът“ е меко казано съмнителен и че фаворитът на Велянова изостава като подготовка от останалите двама кандидати.

Междувременно вчера излезе и едно доста обстойно интервю на един от участниците в „конкурса“, Александър Чакмаков, в което той направи „ужасяващи разкрития пред БЛИЦ“ за скандалния конкурс.

При всичките тези обстоятелства, единствено правилното решение е Иван Капурдов сам да се откаже от  конкурса, ако разбира се има чувство за морал и достойнство и успее да се еманципира от 80-годишната Величка Велянова, за която по всичко личи важи единствено максимата на Нерон „след мен и потоп!“…

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук