Преди 70 години се провеждат първите местни и парламентарни избори след приемането на Димитровската конституция. Годината е 1949. Българите под диктовката на Москва “избират” през май местни органи на управление, а пред декември-парламент.

Д-р Веселина Узунова от РИМ Хасково разказва за спецификата на изборите, проведени нод натиск, страх и репресии, цитирана от haskovo.live.
 
Изборите са съпроводени от поредица значими промени, които Москва спуска към най-високите структури на партията, за да достигнат и до най-малката партийна единица, а от там и в живота на всеки българин.

Основно място в тях заемат решенията на V конгрес на БКП /1948 г./ за съветизация и индустриализация на страната, като се създава Държавната планова комисия. Тогава се появява и новото име на управляващата партия – БКП.

Конгресът изпълнява разпоредените от Сталин реформи в България, започнали с разрива в съветско-югославските отношения и последвалата мистериозна смърт на Георги Димитров през юли 1949 г. СССР бърза да реорганизира българската политическа система в тоталитарна, да слее партийния с държавния апарат и да си осигури пълен достъп и контрол до българските ресурси.

Още на пленума след V конгрес, партийците приемат резолюция за безапелационното си подчинение на СССР и непоколебима вярност към Сталин, за да се разграничат от разразилия се скандал между Москва и Белград.

Сталин обаче не се задоволява само с отстраняването на Димитров, за което до ден днешен липсват доказателства, а се заема с пълното прочистване на партийните редици. 

Първи стават жертви комунистите от най-високите нива, като дясната ръка на Г. Димитров Трайчо Костов и неговите привърженици. А редом до квалификациите „врагове на народа”, „кулаци”, „дегенерати”, „лулчевци” и пр., в жлъчната комунистическа реторика се появява и квалификацията „трайчокостовци”.


Изборен плакат, снимка РИМ Хасково

Между местните избори на 15 май 1949 г. и изборите за народни представители и окръжни съветници на 18 декември 1949 г. настъпва време за жестока чистка. Развихрят се най-различни партийни инициативи – събирането на подписки срещу Трайчо Костов и „бандата му”, поздравителния адрес за 70- годишния юбилей на Сталин и тук-таме по някой протестен митинг срещу „подпалвачите на нова световна война”.

Наред с това върви прочистването на местните структури на партията, заедно с активните предизборни кампании на БКП и честванията на 1 май, 9 септември и т.н. Провалът, на която и да било от инициативите, е изключен и партийците влагат всички средства в правилното им провеждане.

В центъра на всички тях стои категоричната победа на изборите, които „да покажат отношението на народа към политиката на ОФ”.