Стефан Мавродиев - емблемата на Младежкия театър, е не само актьор, но и режисьор. Сред най-известните му постановки са “Йестърдей”, “Вуйчо Ваньо” и най-трудната Чехова пиеса - “Иванов”. Освен това пише и стихове, събрани в шест стихосбирки.

Посреща ме в дома си на ул. “Сан Стефано”. Масата е отрупана със сценарии, книги с поезия, проза и листи, върху които той нанася своите хрумки, както ги нарича.
 
Годините нямат значение, на 38 съм, категоричен е Мавро.
 
Е, имам и едни 40 години - те са пакетирани. Събрана мъдрост, която съм сложил в склада. Опаковал съм ги тези години, ако нещо ми потрябва - ползвам го, къде на шега, къде сериозно казва актьорът.

Аз много държа на своите 38 години, изпълнени с фантазия, мечти, илюзии. Даже печеля една година - през 2020-а не празнувах заради пандемията, така че съм още по-млад...

- Млад и зелен, така ли се чувствате? 

- Е, това не означава, че нищо не съм научил от живота - нали си имам склад. Всъщност рожденият ден за мен е повод за празнуване и веселба. 

Годинките си вървят, но аз се грижа за себе си. Тренирам, поддържам форма, правя лицеви опори - задни и предни, и вдигам тежести. Преди ходех на фитнес, но сега заради пандемията тренирам вкъщи. Следобед правя малка дрямка, ако вечерта имам представление, задължително си преглеждам репликите.
 
Вече не докосвам твърд алкохол. Само по биричка-две или чаша вино. Работата не ти позволява да прекаляваш. И накрая избираш - или нея, или пиенето.

Като направих 75, ме започнаха разни неразположения. Преди няколко месеца си сложих стентове, сам си ги сложих! 

Не съм закъсвал със здравето. Имах преди години ситуация - започнах да се задъхвам, пък аз винаги съм бил пъргав, издръжлив. От години следя внимателно здравето си - имам страхотни лекари-приятели. Цял щаб доктори, ползвам връзки... (Смее се.) В разни болници.

Оказа се, че артериите ми са се позапушили, не фатално, но реших и се консултирах с проф. Иво Петров и така вече имам два стента. Това си е ремонт с връзки. 

Връзките са нормалният начин, по който функционира животът. Важни са - за нормалните човешки взаимоотношения
Какво според вас е пандемията - прекъсване на връзки! Това е унищожение на човешките, нормални контакти и духовно общуване. 

А решението го има - ние сме израсли с ваксини. Моето поколение нямаше да оцелее без тях. Навремето имаше туберкулоза, морбили, менингити, пневмонии, паралич - за всички тези болести сега не се чува, защото сме ваксинирани.

Радвам се, че ни поотвориха, миналата година се разхождах по цял ден, тъй като не мога да стоя затворен вкъщи и да бездействам.

Аз съм във форма и “Не съм готов да си обуя пантофите”, ако трябва да перифразирам героя на Чехов Иванов.

- В обятията на Мелпомена ли се чувствате най-добре?

- Да, да играя за мен е живот. Театърът е живот, така съм свързан с него, че неуспехите му, болките и паденията ме засягат сърдечно. Пред очите ми минаха твърде много случки и човешки съдби, с които животът ми се е преплел. Той е част от мен. 

Още утре можете да гледате “Нощта на игуаната” в Театър “Възраждане”. На 18 януари в Младежкия елате да видите “Страхотни момчета”. Спектакълът “Аз Фойернбах” е впечатляващ...

Играя в шест спектакъла. Театърът е магия. Репетираме, имаме идеи, представления - претворяваме. 

Киното малко ни поизостави напоследък - там има смяна на поколението. Всъщност аз на колко съм години, въобще не осъзнавам това!

Изкуството е мястото, в което човек може да излезе от тази психодрама, в която живеем, защото там става дума за него - за човека, за неговия живот, за неговата любов...

Не в парламента, не в политиката, където целта е да се прокара някакъв личен интерес за печелене. Или някой да бъде прецакан. Това е голямата измама...

- Какво ни пречи да бъдем успешни и щастливи?

- Завистта! Дребнав модел на човек е кошмарът на българския манталитет. Гръбнакът на нацията ни е изтъкан от алчност и дребнавост. Слава Богу, това не се отнася за гениалността, която притежава българинът. Ние имаме уникални хора, които създават невероятни неща... Но тъй като трудно могат да оцелеят у нас, отиват да работят навън.

Навремето имаше доноси, а сега има Фейсбук. Лесно можеш да видиш манталитета на българина...
Измислени и лъжовни образи.

Ние трябва да се себеуважаваме - да се стремим към това, което можем и сме добри, а не да подражаваме 
Аз, който трябва да се правя на някой друг на сцената - никога не съм друг. Аз съм себе си, но това, което играя - ролята, тя ме прави друг. Защото образът трябва да оживее. Аз отстоявам това, което мисля и чувствам и което за мен има значение. Смятам, че ако аз го отстоявам както трябва, то ще има значение и за другите. Така нареченото общуване е смисълът на човешкия живот. 

Театърът е чудо, измислица, въображение, илюзия, но е същината на живота, същината на човека. Театърът е за публиката. Той я пробужда и й помага да живее по-добре. А животът е най-голямата ценност и е прекрасен.

- Актьор, поет или режисьор, коя от ролите най-много ви приляга?

- За мен работата като режисьор е свързана с много повече отговорности и подготовка. Когато поставям пиеса, си представям всичко в цялостния му вид - от край до край. Трябва ярко да виждам нещата, които после да се случат на сцената. Ако ходиш опипом, никой не знае какво може да излезе. Обичам всичко да е изпипано до най-малкия детайл. В този смисъл режисурата за мен е по-трудоемка.
 
А когато съм в роля, играя себе си (героя си), много по-лесно е...

Колкото до поезията, тя избликва и е свързана с душата, с любовта... С муза! Нaй-лecнo e да спeчeлиш жeнa cъc cтиxoвe.

- Неотдавна споделихте, че искате да паднете в плен на любовта. Влюбчив ли сте?

- Да, но вече се правя на ударен. Това е естествено. Как да не ти трепне сърцето, когато наоколо има такива създания, млади, талантливи момичета и жени. Положението е взривоопасно! 

Без фантазии и желания човек не може да се развива. 

Любовта дaвa eнepгия, cтaвa ти вкyceн живoтът, вcичкo cтaвa oтнoвo любoпитнo. Koгaтo изчeзне, се пoявявa oгpoмнa дyпка. Акo нe се влюбваме, cкyкaтa щe ни yбиe.

Подготви Поли БОЯНОВА