Върховният касационен съд отмени присъдата на 63-годишния турски гастербайтер Фарук Бекташ, който преди 3 години уби семейство мотористи на пътя край Драгоман, и върна делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

Жестоката катастрофа стана на 24 юли 2016 г. Фарук Бекташ блъсна 51-годишната Таня и 54-годишния Бойко Бойкови, които пътуваха с мотор за Австрия на гости на сина си Владимир. Двамата загинаха на място. При огледа бе установено, че турчинът, пътуващ от Германия за Турция, е навлязъл в лентата за насрещно движение на завой.

Бекташ беше задържан, но няколко дни по-късно бе пуснат под домашен арест от съда и избяга от България. Първоначално той бе обявен за общодържавно издирване, а впоследствие бе издадена и Европейска заповед за арест. Днес - почти 3 години месеца след инцидента, двойният убиец все още е в неизвестност. Затова и процесът срещу него се води задочно. 

През май м.г. Софийският окръжен съд призна Бекташ за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на двама души. Той бе осъден на 10 години "лишаване от свобода", както и лишен от право да управлява МПС за срок от 12 г. Освен това турчинът трябваше да плати и по 400 000 лева обезщетение на двете деца на загиналите съпрузи. Впоследствие наказанието бе потвърдено и от апелативните съдии.

В касационната жалба до върховните магистрати, подадена от адвоката на Фарук Бекташ, се твърди, че наложеното наказание и присъдените обезщетения за неимуществени вреди са несправедливи. Отделно се заявява, че присъдата и размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са завишени, като не са съответни на претърпените болки и страдания.

Тричленният състав на ВКС приема жалбата за основателна.

„Всички възражения, сега поддържани пред ВКС, преди това са направени и пред въззивния съд. И това е обяснимо, защото мотивите на оспореното решение указват, че те не са получили отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК“, категорични са върховните съдии. Те посочват, че съображенията от мотивите указват на формалност на въззивната проверка и по същество на пренебрегване на доводите на подсъдимия.

В решението на ВКС пише още:

„САС не е имал основание да бъде безкритичен към дейността на първата инстанция в коментираната посока – относно справедливостта на наказанието, като е бил длъжен да вземе отношение по редицата обстоятелства, ценени от СОС като отегчаващи отговорността на дееца – навлизане в насрещната лента, напускане на платното за движение и безконтролно движение в крайпътна територия, източник на значителна опасност, укриването на подсъдимия след повдигане на обвинение на досъдебното производство, невъзможността да бъде открит по линия на международното сътрудничество. САС е пропуснал да извърши проверка за относимостта на обстоятелствата към кръга на отегчаващите, още по-малко такава, свързана със забраната по чл. 56 от НК (нормата гласи, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление).“

Върховните магистрати приемат, че въззивният съд е допуснал нарушение, като в мотивите на решението му липсват отговори на поставените на вниманието му възражения от страна на защитата на подсъдимия.

Според ВКС, САС е бил длъжен да отстрани пороците в дейността на първата инстанция, като извърши собствена преценка на обстоятелствата от значение за определяне наказанието на подсъдимия, ясно и надлежно да аргументира изводите си за значително по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, съпоставени с обикновените случаи, и да събере необходимите, възможни доказателства, свързани с гражданската претенция.

Върховните съдии указват при новото разглеждане на делото допуснатите нарушения на процесуални правила да бъдат отстранени.