През 1999 г. склонни да участват в окупационна стачка са били 2,2 % от българите. Този процент сега е 0,7. През 1999 в бойкот са имали желание да участват 4%, а през 2009 едва 1,8%. За тази тенденция на отврат от обществени изяви говориха днес от гражданското сдружение „Видовден” и социологическа агенция „Естат”, които представиха индекс на обществената търпимост, който измерва степента и причините за протестната активност на българските граждани.
Идеята на индекса е да даде отговор на основните за българското общество въпроси: Защо хората не протестират? Защо липсва обществена подкрепа за малкото провеждани протести? Защо протестите се възприемат в обществото като фарс, а не като реален механизъм за въздействие върху политическия протест? Защо вместо протест, лъжите на политиците предизвикват апатия и отказ от участие в политическите процеси в страната?
Изследването показа, че протестната активност в страната нараства след 1990 г., за да достигне своя връх с демонстрациите и свалянето на властта през 1997 година, след което склонността на гражданите да участват в каквито и да е протестни активности рязко спада. През 1999 година желанието за участие в протести на българските граждани е почти пет пъти по-малко, отколкото в традиционни демократични системи като Швеция и Франция и е съпоставима с тази в страните, които са в преход.

За тези 12 години обществото преминава от една в друга крайност - от масови протести за смяна на властта, до масова политическа апатия. Илюстрация на тази промяна е промяната на склонността на българите да участват в различна форма на протест за последните 10 години. Най-видим е спадът на склонните да участват в неразрешени демонстрации от – от 17 на 7 процента. Огромен ръст се забелязва в броя на хората, заявили че никога не биха участвали в протестни дейности. 57% не биха се включили в подписка, 56% не биха участвали в неразрешени демонстрации, а 87% никога не биха били част от неразрешена стачка.
Индексът за измерване на обществена търпимост има за цел да намери причините и процесите, довели до такава рязка промяна в обществените реакции спрямо протестите. Индексът е разработен на база на ежедневен мониторинг на 107 български медии, национално представително социологическо проучване и данни от Националния статистически институт за икономическата и политическа среда. Стойностите на индекса за месеците януари и февруари, са в зоната на максимална търпимост на обществото от 0 до 25.
Подобни стойности на индекса показват няколко мрачни тенденции за българското общество, сочат от гражданското движение:
- Основни клетки на българското общество са абдикирали от своите задължения. Протестите не се реализират, защото няма организационна и идейна основа, на която да стъпят. Фактите показват, че 2/3 от българските граждани мислят, че страната няма работещо гражданско общество.
- Трагично ниско е доверието в държавните и граждански институции. Гражданското общество почти не получава достъп до институциите. Дори да и да получат достъп, исканията и аргументите на гражданите рядко предизвикват сериозни политически последствия, което постепенно води до политическа апатия.
- Дори и малкото протести биват задушавани от нивата на корупция в държавните институции.
- Необходимо е сериозно преосмисляне на функционирането на институциите и тяхното отваряне към обществото .
- Вече 19 години очакванията на хората за повече демократичност и повече права не се сбъдват. /БЛИЦ