При грипните пандемии в рамките на две-три години се наблюдава промяна в заболеваемостта. Най-добрият пример за ваксинационен план е Израел, който успя да ваксинира над 75% от населението си.

Мерките не могат да бъдат винаги стриктни. Трябва да имаме ваксиниране на рисковите групи, заяви пред БНТ доц. Нина Янчева.

Тя коментира и различните ваксини: „Надеждите бяха по посока на векторните ваксини. Всички ваксини обаче предпазват от хоспитализация.

Идеята е да пренесат по векторен път генетичен материал до клетката. Той може да бъде сравнен с един автомобил, който пренася по безопасен път вируса.

Доц. Янчева поясни, че освен аденавирус се използват и други материали: „Идеята е човешкото тяло да няма антитела срещу този вирус, за да бъде ефективна ваксината.“.

Тя обясни пътя на ваксината: „Тя влиза в клетката, след това генетичният материал, който носи, инструктира клетката да изработва шипчест протеин". В последствие започва изработването на имунитет.

Доц. Янчева коментира и разликите между векторните ваксини и другите видове: „Човешкото тяло изработва антитела срещу самия вектор, защото е чужд за него. Идеята е втората ваксина да е с друг вектор или първата доза да е половин доза. Или втората доза да се забави във времето, за да се избегне имунния отговор към вектора.“.

Специалистът обясни, че се разчита на два имунни отговора при ваксиниране. На базата на своята практика с ХИВ заразени пациенти, тя изрази мнение, че двете ваксини не предпазват от ХИВ.

Според нея спекулациите за безопасността на ваксините са неоснователни.

Доц. Янчева беше категорична, че подобни ваксини се разработват отдавна, а сега е засилено финансирането, затова учените успяха да създадат продукт толкова бързо.