Вече всичко е ясно. Няма въпросителни. Никой вече нищо не пита – всички само чакат. Очакват нещо да се случи. Очакват и неочакваното!
Защото хората спряха да вярват, че системата може да промени, да превъзпита, да спре или да изкорени злото, което ни заобикаля.
По-страшното е, че спряха и да разчитат на нея.
Търсят държавата в законите, а законите – в действията на институциите. И накрая се връщат там, откъдето са започнали – при медиите и социалните мрежи. Четвъртата власт, облечена в народни дрехи!
Само че това решава проблема частично. След това порочността избива с още по-бесни темпове.
Поредният случай, който окончателно преряза пъпната връв на всяка обществена търпимост, е умишлено прегазената Мая в столичния квартал "Разсадника". След това зверство хората отново излязоха на улицата – разярени, ултимативни, бесни!
Защото това е поредното убийство!
Нагло, жестоко, хладнокръвно!
Кучето беше сгазено, докато спи на тротоара от лекар, работещ във ВМА!
Извинявайте, не – този човек не е лекар. Не може да е! Един убиец не може да дава Хипократова клетва. Не може да спасява живот, ако го отнема с такава престъпна лекота и арогантност. Няма как!
Няма как да делим живота на категории. Няма "по-важни" живи същества за сметка на други. Всички живеем на тази земя с еднакви права. А подобни дежурни оправдания отново изплуваха в мрежата.
В този момент там можеше да минава и дете.
Не – никой няма право да отнема чужд живот!
И въпреки това се случва.
Очевидно безнаказаността вече е превърната в норма. Не заради този случай – а и заради него. Статистиката вече е толкова сериозна, че затиска.
И ако отново позволим и този случай да мине и да замине, бъдете сигурни – след Мая ще има и следваща жертва. И още една.
И един ден цялото това бездушие няма да пощади никого.
Какво стана с Габриела Сашова и Красимир Георгиев?
Техните зверства и садистични действия са от март тази година, но всъщност отразяват десетилетия съдебна тишина и неубедително правосъдие.
Всяка фрапираща безнаказаност!
А междувременно разследването по досъдебното производство за причиняване на смърт на животни по особено жесток начин е приключено.
А какво ще стане сега с Ненад Цоневски?
Убиецът – специалист по гръдна хирургия – който най-хладнокръвно прегази куче, а после избяга и се скри в Делчево, Северна Македония.
Какво се случи със случая на Мими /2018 г./ - кучето, простреляно от упор в главата в Северния парк в София?
Какво се случи с Мечо /2022 г./ - зверски малтретиран в столичния квартал "Карпузица"?
Примерите не свършват, а извират ежедневно.
Какво се случва, когато нищо не се случва?
Кога ще приключи този генерален ужас, в който живеем?
Защо случаи, които мигат в яркочервено, се потулват във времето и стават статистика?
Защо решенията на съда се обжалват до безкрай или просто изчакват "да мине време", докато поредният случай бъде забравен?
Сценарият се повтаря до безобразие.
Докато окончателно бетонира порочния кръг на съдебната ни система.
Докато втвърди общественото примирение.
И ние пак ще плеснем с ръце неодобрително… и пак ще се примирим.
Пак ще падаме в същия този капан, чието дъно става все по-бездънно.
Баста! Стига толкова изродщина!
Ако системата ни се задъхва от собственото си безхаберие – тогава да откраднем нечия друга. Работеща.
Например италианската.
От 1 юли 2025 г. Италия влезе в нова ера с исторически закон, който признава животните за съзнателни същества. И не само това – те имат права и вече не се разглеждат като собственост.
Законът на Ботуша затяга наказанията за всякаква форма на жестокост така:
До 3 години затвор за убийство на животно
До 4 години за жестокост и участие в боеве.
С глоби до 60 000 евро.
Забранени са и кучетата на верига, а също и евтаназията, и незаконният улов.
Дори няма да споменаваме отношението към животните в съседките ни Гърция и Турция, които отдавна са за пример – и по този показател.
Ето, че има как да се случват нещата!
Хайде да спрем да се ослушваме тип "губене на време" и да преместим тежестта в полза на действието, а не на сухите обещания. Тях просто ги няма.
И нас ни няма вече.
Губим все повече и повече човешкото в себе си – единствената отлика, която наистина ни прави хора.
Истината е, че истинските помияри всъщност сме ние, не бездомните кучета. Защото те, за разлика от нас, възпитават на човечност по силата на същността си. А ние…
Ние се изтрепваме да бием рекорди по агресия, жестокост и брутализъм..!
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
