15 000 българи се починали преждевременно за година. Случаите се дължат на замърсен въздух. Това заяви евродепутатът Момчил Неков на заседание в Европейския парламент в Страсбург тази седмица, съобщиха от пресофиса на евродепутата.

По оценки на Европейската агенция за околна среда, в България около 15 000 случая на преждевременна смърт през 2013 г. са били заради концентрации на замърсители във въздуха.


2017 година започна със силно замърсяване на въздуха в цялата страна, алармира Неков. Най-сериозно беше положението в София, където фините прахови частици превишаваха нормите до пет пъти. Сред най-запрашените градове са още Перник, Благоевград, Пловдив и Смолян.
Причина за това е масовото използване на твърдо гориво и вредните емисии от автомобилния транспорт и промишлеността.

"От години слушаме от представители на ГЕРБ колко добре и успешно била управлявана България и колко добре се усвояват европейските фондове.
Успехът не може да се базира на самооценка. В допълнение на хилядите смъртни случай, свързаните със здравето външни разходи от замърсяването на въздуха в България са над 3 милиарда евро на година, които включват и преките разходи за икономиката", поясни евродепутатът.

В България основните замърсители са прах, серен двуокис, азотни окиси, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други. Тъй като в София е съсредоточена голяма част от промишлеността, както и 17% от населението, замърсеността на въздуха е твърде висока.

Европейската комисия е започнала дело срещу България за неизпълнение на задължението ѝ относно чистотата на въздуха преди години. Очаква се Съдът на Европейския съюз да се произнесе днес, че България общо и трайно не изпълнява задълженията си съобразно европейската директива за чист въздух в Европа.

България е на четвърто място в света по смъртност заради замърсен въздух. Това показва годишното изследване на Международната енергийна агенция за енергийното и въздушно замърсяване. Измерванията показват, че българите в цялата страна дишат въздух, който се определя като вреден за здравето, и това има значителни икономически последици за производителността на труда и за системата на здравеопазването, отбелязват от ЕС.