Конфликтът между президента и „Промяната“ е очакван, обединяваше ги само свалянето на Борисов. Това мнение изрази политологът Страхил Делийски, цитиран от "Марица". По думите му войната ще закрепи политическите елити, микроскопични общества ще преразпределят огромни ресурси. Ето какво още каза той:

- Защо избухна явният конфликт между президента Румен Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова?    

- Дали това е политически конфликт, или някакъв друг. От това зависи отговорът. Аз не мисля, че конфликтът е политически. В този смисъл трудно мога да го интерпретирам. Може би психолози ще го направят по-добре. Забележете, единият казва: „Ти създаде тези, за да ни унищожиш“, а другият: „Ти говориш едно, а вършиш друго". Това не е разговор за политика. Това е разговор между хора с голямо его.

- Напрежение между Радев и Нинова имаше и преди последните избори, но привидно утихна. Какво се случи, че тонът отново ескалира?

- Следейки дълго време процесите в проекта на Корнелия Нинова, в който БСП се превръща, обикновено мотивацията е свързана с усещането на Нинова, че някой заплашва нейната хегемония.  Така си обяснявам поведението й. Всяка заплаха, която тя види за своето лидерство, става повод за война -вътрешна, външна, няма значение. И това също няма нищо общо с политиката.

- Въпросът е как електоратът на БСП ще възприеме всичко това?

- Ако влезем в класическите норми, левият електорат у нас е може би 80 процента. Този на БСП е нещо друго. А как ще реагира - то е видимо. Просто проследяваме резултатите на БСП от последните избори.

Има хора, които са склонни да гласуват за социалистическата партия, и хора, гласуващи за проекта на Корнелия Нинова. Затова БСП ще се бори вероятно за петото място на следващите избори.

- А как президентът толкова бързо си отвори втори фронт - този път срещу „Промяната“?

- Институционалната уредба в България предполага по естествен начин напрежение между президент и изпълнителна власт. Между другото, това е нещо хубаво. Явно става въпрос за различни гледни точки.

Това, което събираше Асен Василев и Кирил Петков около президента, беше тактическата цел срещу Борисов. Иначе изначало те са различни като позиции, биографии, всичко. След като мотивацията изчезна и Борисов беше свален, нормално е да се проявят различията.

- Големият катализатор явно е отношението към подкрепата за Украйна. Кой печели?

- Имаше искри и преди това, но разривът дойде именно от позицията за случващото се в Украйна. Нормално е президентът да изгради някаква по-обединяваща политическа позиция, защото представлява единството на нацията. Това е неговата роля.
Естествено, всеки президент може да заеме някой от полюсите, както направи Радев по отношение на Борисов. Но спрямо войната в Украйна той се опитва да формулира посредническа позиция. Бих го оправдал. Не бих преекспонирал темата.

- Да, но беше използвана думата „позор“ в отговор?

- По-скоро конфликта може да го търсим в някакви уговорки и тяхното спазване или неспазване. Аз не мога да кажа какви са били те. Вероятно по Бръснача на Окам - най-простото предположение от тях е най-истинското. Там бих търсил. Дали за Плана за възстановяване и устойчивост, дали конкретни политически действия.

- Предстои гласуване  в парламента за предоставяне на оръжие към Украйна, което очевидно ще мине. Каква може да бъде реакцията на БСП и Корнелия Нинова, която заяви, че напуска коалицията при изпращането дори на един куршум? 

- В същото време има данни, че не просто един куршум е заминал. Ако Нинова напусне коалицията, вероятно някаква част от избирателите биха реагирали положително. Но дали е представителна част за проекта на Нинова? Тя достигна до ситуацията, в която няма полезен ход. Когато използваш ресурса на партията за собствен проект, винаги стигаш до момента, в който тези неща се сблъскват. Това са две различни логики. 

- Тоест нито БСП може да напусне в момент, в който стига до властта след 12-13 години чакане, нито да зареже обещанието си?
 
- Да. Няма полезен ход. Тази власт, която беше отбелязана като нейния голям лидерски успех! И какво от това, като БСП ще излезе от властта с още по-малка електорална подкрепа. Затова бутам натам.

- Заложник е правителството, ще издържи ли при очакваното гласуване?

- Трудно мога да прогнозирам. Възможните варианти са три при очаквано приемане на предложението за пращане на оръжие в Украйна. Единият е да се разпадне коалицията и да се формира ново правителство в рамките на същия парламент. Друг​ият вариант е БСП да не подкрепи, но да каже, че това не е най-важното, имаме други теми в името на България. Третият са предсрочни избори, което е по-малко вероятно.
Казвам го, защото тук не става въпрос за партии, а за проекти. Още не са направили изчисленията в кризисния проджект мениджмънт какво ще загубят и спечелят от тази ситуация. Партиите защитават определени социални групи, политики. Проектите функционират, за да решат конфликт между политически и икономически елит. И това е съществената разлика. Понеже нямаме партии, а проекти, по-скоро няма да се стигне до предсрочни избори.

- Още повече че три от партиите са сериозно застрашени да не влязат в парламента при нови избори и те го знаят?

- И това нямаше да е проблем, ако бяха партии. За проектите участието във властта е жизненоважно. За да защитиш някакъв интерес, който ние не знаем точно какъв е.

- Как си обяснявате рязката промяна в поведението на Кирил Петков и Асен Василев, чиято пресконференция, харесвана или не, беше категорична с посланието „Мачът, в който някой се опитва да ни казва какво да правим, приключи“? 

- Проджект мениджърите са преценили, че това е по-добрият вариант. Трябва да свикваме да интерпретираме поведението на лидерите в логиката на проектите, а не на партиите.

- Добре, няма ли поне една класическа партия в България?

- Няма! ГЕРБ никога не са били партия. Там лидер се избира със 100 процента от гласовете, няма вътрешни спорове. Типично казионна, клиентелистка  организация около властта без политически живот. БСП беше, но вече не е. „Демократична България“ са коалиция от малки проекти и "стартъпи".

- А „Възраждане“, която трупа активи покрай войната?

- Тя най-много се доближават до идеята за партия и това е масова тенденция в Европа за подобен тип дяснопопулистки мобилизации. Успяват да се наместят много успешно в български условия.

- Войната ще обърне ли политическата карта на Европа и особено на Русия при неуспех в Украйна?

- Войната винаги е между политическите елити. Аз предпочитам гледната точка на гражданите, на хората. От тази позиция няма и не може да има победители и победени. Със сигурност ще се случи следното - страдания, милитаризация, което означава, че публичните ресурси ще отиват за оръжия, а не за хората. Всяко едно социално искане ще бъде отхвърляно в името на сигурността.

Отново някакви микроскопични икономически общества ще преразпределят огромен ресурс за сметка на мнозинствата. Това ще закрепи вероятно политическите елити за известно време. Но в средносрочен план ще е пагубно за социалния ни живот. Политиците и хората говорят по различен начин за войната.

- Все пак от едната страна е ЕС, към който ние принадлежим, от другата - Путин. Два различни свята.

- Не са толкова различни. Путин стана възможен благодарение на това, че се „западнизира“. Европа пък започва да се „путинизира“. Това е резултат от мисленето ни, което се случва​ - че войната е единствената възможност. Никой в момента не говори за мир! Дори опити няма за решения отвъд милитаризацията.

Перспективата е ужасяваща. От гледна точка на демокрацията това, което прави режимът на Путин, е абсурдно. Но ако ние отговаряме със същото, не е ли абсурдно - да ограничаваме свободи, да се въоръжаваме, да убиваме...

- Адекватна ли е политиката на България спрямо войната?

- Политиката е ясна, защото сме членове на ЕС и на НАТО. Големият плюс на България е, че сме членове на ЕС и на НАТО. Големият проблем е начинът, по който ЕС и НАТО мислят за конфликта.

Путин е агресор, добре, заставаме на страната на Украйна. Тук няма дебат. Въпросът е какво правим и какво правят структурите, от които сме част. И тук е важно как ще действа ЕС - ще се превърне ли в истински съюз, или покрай проблемите с газа някои национализми и тесни интереси ще надделеят.
Путин се опитва да развали отношенията между държавите в ЕС. Но възможно ли е това да стане, ​ако няма предпоставки. Друг пример ​- огромна част от европейците имат проблем с доверието в европейските институции. Казват ни -било вражеска пропаганда.

Последната е също факт, но отново е невъзможна без предпоставки. Примери много. Реална е опасността от социални имплозии в Европа на фона на милитаризацията и задаващи се енергийни кризи. Може да се случат ужасяващи неща. И то не заради Путин, а заради невъзможността на Европейския съюз да защити интересите на своите граждани.
 
ВИЗИТКА
Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.