Правителството прие проект на закон за защита на конкуренцията (ЗЗК), с който ще се гарантира по-ефективна защита на свободата на стопанска инициатива и участието на страната ни в децентрализираното приложение на правилата по конкуренция на Европейския съюз. Сред основните промени в нормативната уредба е методът за определяне на имуществените санкции за нарушения на закона. Според него, размерът им ще бъде процент от общия оборот на предприятието-нарушител за предходната финансова година, съобщиха от правителствената информационна служба.
Предвидена е възможност за освобождаване от имуществена санкция или намаляването й за предприятия, които доброволно сътрудничат на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разкриване и доказване на картели. Редът и условията за освобождаване от глоби ще се определят с програма, приета от комисията.

Увеличава се прагът, над който участниците в концентрации са задължени да уведомят КЗК. Сега той е 15 млн. лв., а с новия закон ще стане 25 млн. лв. Промяната е съобразена с мащаба на пазара и размера на икономическите оператори, осъществяващи дейност у нас. Въведен е и втори комулативен критерий – оборот на всяко едно от поне две от предприятията-участници в концентрацията или оборот на предприятието-обект на придобиване на територията на България през предходната финансова година. Уведомленията ще са задължителни за концентрации, които имат връзка с българския пазар и могат да окажат въздействие върху него. Предлаганият праг за втория критерий е 3 млн. лв.

Предварителното уведомяване за концентрация ще става след сключването на договора, публичното оповестяване на търга или придобиването на контрол, но преди предприемането на реални действия по изпълнение на сделката, пише още в проекта. Целта е да се избегне уведомяване за концентрации, за които съществува само идея или които са на ниво преговори.

Проектозаконът не съдържа оборима презумпция за господстващо положение – пазарен дял по-голям от 35 на сто, каквато съществува в действащия Закон за защита на конкуренцията, тъй като високият пазарен дял сам по себе си не е доказателство за съществуването на господстващо положение.

За да се гарантира ефективността и законосъобразността на производствата пред КЗК, проектозаконът установява широки правомощия на комисията при проучването. Те напълно съответстват на правомощията, с които разполагат другите органи по конкуренция на страните от ЕС и гарантират ефективността на децентрализираната система на прилагане на общностното право.

Законопроектът предвижда при проучванията представителите на КЗК да могат да изискват информация, да снемат обяснения, да извършват проверки на място, да възлагат извършването на експертизи на външни експерти, както и да изискват информация или съдействие от други национални органи по конкуренция на държави от ЕС и Европейската комисия. Посочено е, че проверки на място ще се извършват с разрешение на съдия от Административен съд София-град по искане на председателя на комисията. Досега то се даваше от окръжните съдилища по седалище на предприятието. С промяната ще се улесни извършването на едновременни проверки в предприятия или сдружения от предприятия, които имат седалища в райони на различни окръжни съдилища. Определението на съда ще подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок, което няма да спира изпълнението.

Проектът предвижда засилени гаранции за защита на правата на страните в производството, както и на конституираните заинтересовани лица. Те ще могат да се запознават с твърденията на комисията за извършено нарушение, да представят възражения и становища и ще получават достъп до събраните материали.

В проекта на закон е уредена и материята за нелоялна конкуренция. Изцяло нови са текстовете за имитацията на домейн или интернет страница. Новост е и уредбата за заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама, която съответства напълно на изискванията на Директива 2006/114/ЕС. Регламентирана е възможността КЗК да наложи временна мярка – да забрани разпространението на заблуждаваща или неразрешена сравнителна реклама преди тя да е станала публично достояние или да спре разпространението й, в случай на риск от сериозно увреждане на интересите на потребители или конкурентите.

Защитата на конкуренцията и на потребителите са две политики, които имат обща цел – благото на потребителите. Поради това проектозаконът предлага чл. 186 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) да бъде допълнен, като се предвиди възможност сдруженията на потребителите да предявяват колективни искове и за нарушения по ЗЗК.

Законопроектът урежда и исковете за обезщетение за вреди, причинени в резултат на нарушение. Предвижда се право на обезщетение да имат всички физически и юридически лица, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Исковете за обезщетение по ЗЗК ще се предявяват по реда на ГПК. С проекта се предлага решение на КЗК, с което се установява нарушение на разпоредбите на закона да бъде задължително за гражданския съд, ако бъде потвърдено от Върховния административен съд.

За още по-голяма прозрачност и публичност в дейността на КЗК, проектозаконът предвижда създаването на електронен регистър за издаваните от нея актове – модерен начин за информиране на обществеността за образуваните производства и решенията на комисията. /БЛИЦ