Социологът Димитър Петров описа какъв удар ще нанесе партията на бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков "Продължаваме промяната" на ДБ на Христо Иванов, пише Трибюн бг. 

Годината е 2016. Христо Иванов ще прави нова партия. 95% от актива на ДСБ го приветства, някои даже стават учредители. През цялото време Христо Иванов си говори своите неща и въобще не отвръща на десебарската любов. В крайна сметка новата партия се явява сама на изборите, което се оказва фатално и за нея, и за ДСБ.

Годината е 2021. Кирил Петков и Асен Василев ще правят нов проект. 95% от актива на „демократичната общност“ ги приветства.

През цялото време Кирил Петков и Асен Василев си говорят своите неща и въобще не отвръщат на „демократичната“ любов. Все още не е окончателно ясно в какъв формат проектът ще участва на изборите, но очевидно няма да е в коалиция с „Демократична България“.

Е, този път със сигурност финалът няма да е като през 2017 година. Сега политическите нагласи, а и електоралните реалности са съвсем други.

И „Демократична България“, и проектът „Петков-Василев“ се водят „партии на промяната“ (при вторите дори в името присъства думата „промяна“), а както посочих преди време, в момента българският политически вятър надува платната именно на такъв тип партии и коалиции.

Новоучредената партия „Промяната продължава“ вероятно ще бъде (сериозен) фактор в следващия парламент.

Проектът на Петков и Василев ще „дръпне“ по малко от различни места (от ИТН, от ИБГНИ, може би от БСП, дори конформистки вот от ГЕРБ, който сега се нагажда към „силните на деня“), но сякаш най-много от „Демократична България“. Което прави ситуацията едновременно плашеща за лидерите на ДБ и комична в очите на публиката.

Политици от ДБ вече приемат, че отлив от тяхната формация към „Промяната продължава“ ще има. Просто се надяват щетите да са поносими. А дали ще бъде така?

Нека да направим разрез на основните групи избиратели, гласували за ДБ на 11 юли – доколко те биха се изкушили от „Петков-Василев“.

„Твърдото ядро“ на ДСБ със сигурност ще остане почти непокътнато (евентуално някои дами биха „изневерили“ заради чара на Кирил Петков, но тъй като в общия случай става дума за хора с много здрава общностна връзка, те ще са пренебрежимо малко).

Десебарите преглътнаха какво ли не, сътворено от тяхната партия, и въпреки това продължават да бъдат лоялни, някои от тях дори на пук на политическата логика, гласувайки за обратното на личните си убеждения.

Които не приеха идейната подмяна от последните години, вече „мигрираха“ към формацията на Петър Москов или другаде, но ядрото на практика се съхрани. Едва ли ще се случи нещо различно и на 14 ноември.

Традиционно гласуващите за „Зелено движение“ също не са на прицел. Тези хора имат специфични политически приоритети (основно в екологията), които единствено тази партия задоволява.

Ако Кирил Петков и Асен Василев държат да ги привлекат, ще трябва да положат адски много усилия в „ухажването“ на около 1% от всички гласуващи. Докато другаде има много повече „лесни“ избиратели.

Личният вот на кандидатите от „гражданската квота“ също си върви пакетно със самите тях.

Лошата новина за ДБ е че сборът от тези три сегмента е едва половината и дори по-малко от общо гласувалите за тях на 11 юли. Останалите са привържениците на „Да, България“ и периферията (която е привлечена почти изцяло от „Да, България“). А там пробивът може да е много сериозен.

„Да, България“ е една от малкото партии в момента с много ясен идеологически облик. Избирателите ѝ са привлечени от конкретни идеи, които могат да се обобщят като „искаме България да стане като държавите в Западна Европа и Северна Америка“ (не само като стандарт, но и като работа на институциите, обществени отношения, начин на живот и дори на мислене).

Те симпатизират на партията (а оттам и на коалицията „Демократична България“) не заради лидерите, а често въпреки тях.

Ако друга партия, с други лица им предложи същите идеи, какво им пречи да я последват? А когато на лидерско ниво изборът е между харизматичен мъж с визията на Джон Траволта, завършил в Харвард и развиващ успешен бизнес, от една страна, и шкембелия с неугледна брада, спрени адвокатски права, изхранващ се само от грантове, от друга, интересно накъде ли ще наклонят везните? Особено за женската част от избирателите имам една сериозна увереност…

Петков и Василев могат да нанесат огромни щети на „Демократична България“. Чак до изпадане под ватерлинията* на политическия живот едва ли ще се стигне, но сценарий, при който конкретно „Да, България“ е практически анихилирана от политиката и електоралният ѝ принос в коалицията се свежда до личните семейно-приятелски кръгове на Христо Иванов, Ивайло Мирчев, Антоанета Цонева и останалите партийци в листите (плюс феновете на Елисавета Белобрадова, ако приемем, че тя е от „Да, България“, а не гражданска квота, нещо на което Гугъл не дава категоричен отговор), не бива да бъде изключван.

Затова онези активисти на ДБ, които „бабуваха“ на проекта „Петков-Василев“, в изборната вечер може да останат много разочаровани. За пореден път.

И не, това не е наивност. Наивност е първия, втория, най-много третия път. След това е мазохизъм.

П.П. В настоящия материал обяснявам електорални тенденции, а не се опитвам да правя прогнози. При очаквано повишение на заболеваемостта (и не дай боже, смъртността) от коронавирус, при множество карантинирани и уплашени избиратели, резултатите стават много трудно прогнозируеми.

*ватерлиния – линията на плавателния съд, която разделя корпуса на видима и подводна част. В миналото, ако изстрелян към кораба снаряд попадне под нея, следва сигурно потапяне. При удар над нея, щетите са поправими.

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България