Разширяването на Европейския съюз е една от най-важните политики на ЕС. Това е начинът, по който бе разширено пространството на стабилност, икономически просперитет, мир, добросъседство. Тази политика се доказа като успешна и тя ще продължи да бъде успешна. В контекста на политиката на разширяване, България, като член на ЕС, продължи да бъде да бъде активен привърженик и защитник на тази политика. По времето на българското председателство ние бяхме тези, които върнахме в дневния ред на ЕС темата за разширяването със страните от Западните Балкани и направихме немалко този процес да бъде възобновен. За определен период от време даже се създаде впечатлението, че най-после, с помощта на преговорния процес, който поставя фокус и върху добросъседството, ние ще можем да решим проблемните въпроси в двустранните отношения с Република Северна Македония.

Официално: Историческото решение за Северна Македония вече е факт! Ето какво прие парламентът БЛИЦ TV

Днес можем да кажем, че липсата на добронамереност от македонската страна в тези години и неумелият подход на българското правителство доведоха до блокаж, който постепенно се превърна в най-токсичният проблем не само във външната, но и във вътрешната политика на България. До степен, до която в момента няма партия, която не се опитва да злоупотребява с тази тема – за тяснопартийни интереси, за позициониране пред външни партньори, за печелене на електорални дивиденти. БСП не веднъж е призовавала на това да се сложи край – да извадим темата за Северна Македония пред скоба и да подходим национално отговорно с мисъл за българския интерес на първо място.

Неспособността на партии и институции да поставят националния интерес над всичко, неспособността ние самите да говорим помежду си като българи с българи ни доведе до днешния ден, в който Народното събрание е принудено, в ситуация на липса на време, да взима решения с дългосрочни последици за България, за отношенията ѝ със съседите  и изобщо за ролята ѝ в Европейския съюз. Тук трябва да кажем, че изразяване неудовлетворение от свършеното до момента от ръководството на Министерството на външните работи и изразяване несъгласие с този натиск крайните решения да бъдат взимани в тази обстановка.

Няколко аргумента от наша страна. Първо, в момента на практика няма  правителство. Няма председател на Народното събрание. На практика няма и парламент – два дни той не може да започне работа, днес започна, но не знаем кога отново ще може да събере кворум. Смятате ли, че е адекватно в такава политическа обстановка да се взима такова решение от българската държава.

И тук невинни няма. Колеги от ГЕРБ, вие, например, можехте ли да изчакате една седмица с вота на недоверие или много държахте на Европейския съвет сега България да бъде представлявана от министър-председател в оставка? Каква позиция може да има той и България чрез него, когато на практика правителство няма? Колегите от „Има такъв народ“, вие нали свалихте правителството, за да не бъде извършено „предателството“ по отношение на Република Северна Македония, както казвате? Как се оказа, че преди 2 дни точни вашият министър предлага на Министерския съвет да бъде свалено ветото? Не знам как да го квалифицирам това нещо, при положение че на практика всичките действия на министерството в тези месеци бяха продиктувани от ролята, която вашият лидер играеше по отношение на министър Генчовска и работата ѝ по тази тема. Това са все нелогични действия, които усложниха и без това сложния въпрос на ситуацията, в която се намира България.

Втори елемент. Как можем да подходим  към одобрение на предложението на френското председателство на Съвета на ЕС, при положение че ключов момент в това предложение е двустранния протокол по чл. 12. Обаче този протокол не е подписан, а и не е договорен изцяло. Вчера и на комисия аз не получих достатъчно ясен отговор от министър Генчовска по този въпрос. Това, което е оставено за договаряне не са само формулировките, които ще бъдат пренесени от предложението на френското председателство, а и има въпроси, свързани с исторически личности, действия по отношение на тях. Какво правим с тях? Вие съгласни ли сте да одобрим нещо, макар и под условие този протокол да бъде подписан, при положение че ние като народни представители нямаме контрол върху съдържанието на този протокол? Тук стои и въпросът как може министър в оставка да подпише такъв протокол и да поеме такъв ангажимент от името на българската държава.

На трето място, как смятате, че изглежда това в очите на българските граждани? През глава бързаме да одобрим нещо, без да имаме възможността дори тук да го обсъдим адекватно, да го обясним на хората. Даже и най-доброто предложение да е, да не може да има по-добро, макар че смятам, че би могло, пак не изглежда убедително по този начин да се юрнем всички Министерски съвет, Народно събрание, комисии през глава да одобряваме нещо, което някои твърдят, че никога вече няма да има такова добро предложение. Това е по-скоро въпрос на аргументи в името на това да бъдем притиснати, а не че реално е така. В този смисъл, каква сигурност даваме на българските граждани, че с тези решения, взети през глава, ние защитаваме техни интереси и интереса на българската държава?

Ние неведнъж сме казвали, че отношенията ни с Република Северна Македония съдържат три взаимосвързани елемента. Единият е многостранният, в рамките на Европейския съюз. Към момента ситуацията не е достатъчно удовлетворителна и по нея трябва да се работи още. Вторият елемент е двустранният. Протоколът е само израз на този двустранен елемент, но там ситуацията също е неясна, тъй като този протокол още не е договорен. И третият елемент е нашата национална политика, която изцяло липсва. Ние нямаме стратегия, а без такава стратегия увисват и първите два елемента. Всичко, което правим по отношение на Република Северна Македония, за съжаление, до момента се прави на парче. Липсата на такава стратегия е сериозен проблем, върху който трябва да работим през следващите седмици и месеци.

Предложението на председателството е стъпка във вярната посока, но има елементи, които не ни удовлетворяват. Те пресичат червените линии, които ние сме определили при създаването на правителството, като най-важната от тях е свързана с езика. Ние не сме готови на компромис по този въпрос днес и имаме нуждата да продължим дискусиите и преговорите, за да можем да постигнем предложение, което да бъде адекватно.

Какво предлагаме – първо, парламентът да не взима окончателно решение днес. Да проведе спокойна обществена дискусия в следващите седмици и месеци. Да продължим преговорите със следващото председателство и с Република Северна Македония, като междувременно изработим и цялостна наша национална стратегия за тези отношения. Да продължи диалогът между институциите, включително в рамките на Консултативния съвет по национална сигурност и да се върнем към тази тема, когато или се стабилизира парламентът и политическата ситуация, или след евентуалните предсрочни избори, когато нов парламент и ново правителство ще имат пълната легитимност да вземат това решение.

Някои казват – нямаме време. България има време. Ние сме държава на над 1300 години, мисля че ще издържим още месец-два, в които да можем спокойно да разположим нашите действия. Компромис днес означава компромис с българския интерес, компромис с досегашните ни позиции, компромис с убежденията на нашите членове и симпатизанти. БСП не е готова днес да направи такъв компромис. Затова ние ще отхвърлим предложението на ГЕРБ и предложението на ДПС. Предложението на „Демократична България“ е по-близо до истината, но не достатъчно, за да можем да кажем „да“. Ние ще се въздържим по това предложение. Плюсът в него е, че изрично се споменава в началото Договора от 2017 г. и изпълнението по него, но има формулировки в него, които не ни удовлетворяват. Надявам се да продължим активната и съдържателна работа и занапред, защото, каквото и да се реши днес, проблемите остават.