В периода 27 февруари - 4 март беше проведено експресно социологическо проучване за регистриране на нагласите в началото на официалната предизборна кампания за изборите за Народно събрание на 4 април 2021 г.

Става въпрос за доклад с резултати на електоралните нагласи в началото на предизборната кампания, осъществено от Изследователски център "Спектър" с ръководител д-р Петко Петков, по поръчка на Института за модерна политика

На основата на получените данни, могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики:

НА СТАРТА НА КАМПАНИЯТА – ПО-МАЛКО ОТ 50% СА ТВЪРДО РЕШИЛИТЕ ДА ГЛАСУВАТ


На този етап хипотезата за голям брой колебаещи се дали да гласуват се оправдава. Това прави трудни прогнозите за крайния резултат от вота. Към момента проучването 47% от избирателите твърдо са решили да гласуват.

Това са по-скоро твърдите привърженици на основните партии, плюс хората, които отдават специално значение на изборите за парламент и са по-активни в този тип политическа надпревара. Тези стойности са по-ниски от предишните парламентарни избори през 2017 година, когато избирателната активност беше 54,07%.

Голям е броят на решилите, че няма да отидат до урните в изборния ден - 22%. Основна причина, която мотивира респондентите да вземат такова решение е поведението на основните политически субекти, което на досега е фокусирано главно върху скандалите и негативизма, отколкото върху съдържателни дебати и реални послания към избирателите.

Част от деклариращите, че няма да гласуват са мотивирани и от ограниченията на коронакризата.

Предизвикателството пред политическите формации е да мотивират големия брой колебаещи се. В началото на предизборната кампания отговорилите, че се колебаят дали да гласуват са 20%, а отговорилите с Не знам - 8,20%. Това показва, че всеки трети имащ правото да гласува е под въпрос дали ще го направи на 4-ти април.

EЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ


ГЕРБ СТАРТИРА С ОТЧЕТЛИВА ПРЕДНИНА
ГЕРБ запазва лидерската си позиция с 27.5%. Това е повече от 5 процента начална преднина пред основната опозиционна партия – БСП, която получава 22.10%.

Този резултат на ГЕРБ се дължи на мобилизацията на твърдия партиен електорат, която се постига и благодарение на „риалити кампанията“ на Бойко Борисов с видеорепортажи на живо „от джипката“.

Инспекциите и посещенията на премиера по строителни обекти и срещите му с хората там допринасят за опазване на доверието към ГЕРБ от ерозия, въпреки спорното управление на пандемията от Covid-19, сигналите за некачествено изпълнение на наскоро открити обекти и пр.

Лидерът на ГЕРБ комуникира по модерен начин, чрез социалните мрежи, но това не му пречи да бъде „като народа“. Този негов, вече утвърден народняшки стил е толериран в българската народопсихология и носи положителни електорални резултати. Обстоятелството, че първата седмица на кампанията съвпадна с националния празник 3-ти март, донесе и поредния епизод от сблъсъка между президента и премиера.

От една страна този сблъсък, често сведен до персонални квалификации и нападки, размива сериозния разговора за програми и идеи за бъдещото развитие на страната. Но от друга страна допринася за мобилизацията на избирателите на ГЕРБ.

БСП Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПОЗИЦИОННА СИЛА, НО НЕ УСПЯВА ДА ПРЕДИЗВИКА АНТИ-ГЕРБ ВЪЛНА
БСП се ползва с доверието на 22,10% от българските избиратели на старта на официалната предизборна кампания. Изоставането с повече от 5% от основния им конкурент ГЕРБ може да се навакса само при значителна мобилизация на твърдото ядро на БСП и привличане на значима част от центристкия вот. Към момента такъв процес не се наблюдава.

Вътрешните сътресения в БСП прекомерно съсредоточиха енергията енергията на партията върху вътрешните проблеми. Извън лидерското присъствие на Корнелия Нинова, липсват ярки партийни и граждански фигури и лидери на обществено мнение, които да придават необходимата плътност на заявката на БСП за властта.

Все пак, дори и в такава кондиция, БСП има шансове да предизвика обрат, при рязко задълбочаване на коронакризата и неадекватни мерки на управляващите в хода на кампанията.

ОСТРА КОНКУРЕНЦИЯ ЗА ПАТРИОТИЧНИЯ ВОТ
В патриотично-националистическия сектор се изостря конкуренцията между ВМРО и Патрионична коалиция „Воля-НФСБ“. Обединението на формациите на Веселин Марешки и Валери Симеонов е лоша новина за Каракачанов. Настоящето проучване беше проведено след обявяването на този нов коалиционен формат.

Синергията между организационния потенциал на „Воля“ и твърдия електорат, с който разполага НФСБ, би могла да им даде предимство в хода на кампанията.

На старта Патриотична коалиция „Воля-НФСБ“ регистрира 4% подкрепа, което се дължи и на активната медийна кампания, подета от Марешки. Той първи се включи в предизборната реклама вече няколко седмици. Социалните послания, като безплатни лекарства за деца и възрастни хора трупа определени дивиденти.

ВМРО от своя страна регистрира стартова подкрепа от 3,8% и очевидно ще се стреми да разширява влиянието си с атрактивна предиборна кампания и любопитни лица в листите. Освен принципната си позиция за защита на българските интереси спрямо Северна Македония, партията на Красимир Каракачанов обаче трябва да потърси и други съдържателни политически теми, за да разчита на успешно представяне.

ДПС Е ВЪВ ВЪЗХОД
ДПС със своите 11,20% се очертава, като трета или четвърта политическа сила на тези избори. Движението е в много добра кондиция след отпадането на ДОСТ от политическата карта на България и преодоляването на откритите атаки на Ердоган към елита на ДПС.

Допълнителен стимул за привържениците на движението е вкарването на много от младежките лидери на избираеми места, дори като водачи на листи (Сезгин Мехмед в Хасково, Севим Али в Бургас. Солидните и доказани през годините организационни възможности на ДПС могат да доведат и до по-висок резултат на 4 април.


 „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ СТАРТИРА ОТ ВИСОКА ПОЗИЦИЯ, ПАРТИЯТА НА ЦВЕТАНОВ СЕ БОРИ ЗА 1%
В десния сектор „Демократична България“ е с 5.5% на старта на кампанията. Формацията на т.нар. „градска десница“ на този етап успява да мобилизира своите твърди избиратели. За партията на Цветан Цветанов “Републиканци за България“ декларират подкрепа едва 0,9%, но при по-ниска избирателна активност е възможно тази формация да преодолее нужните да получаване на партийна субсидия 1% подкрепа.


КАКВА ЩЕ Е СЪДБАТА НА ПРОТЕСТНИЯ ВОТ?

Раздробяването на протестния вот изначално лишава този политически сегмент от потенциал за постигане на значимо и доближаващо се до мнозинство присъствие в следващия парламент.

В най-голяма степен протестен вот в началото на кампанията се концентрира около „Има такъв народ“ на Слави Трифонов - 12,10% от декларираното доверие на гласоподавателите. Трябва да се подчертае обаче, че има висока степен на несигурност дали тази декларативна подкрепа ще се трансформира в реални гласове в избирателните урни.

В хода на кампанията ще стане ясно и по какъв начин ще се отразят и скандалите от последните дни, свързани с предизборните листи на партията и напускането на активисти в някои региони. Неясен е на този етап и организационния капацитет на формацията да проведе пълноценна национална предизборна кампания на терен, а не само в медиите и социалните мрежи.

Липсата на ясна политическа и идеологическа физиономия на „Има такъв народ“ предопределя и аморфния характер на потенциалните й избиратели - част от тях по-скоро са фенове на артистичната дейност на Слави Трифонов и неговите колеги и все още е трудно да се прогнозира дали партията ще може да ги мобилизира за гласуване на 4 април.

До момента „Има такъв народ“ запазва пълно медийно мълчание, което е нож с две остриета - може да помогне за превръщането й в притегателен център за протестен вот, но може да се окаже, че няма да има време за разясняване на политическата платформа което ще доведе до срив в гласуването за Трифонов.

До голяма степен тези характеристики се остнасят и до другата формация, които се опитва да спечели протестния вот - „Изправи се! Мутри вън“ на Мая Манолова. На старта на кампанията настоящето проучване регистрира 3.8% подкрепа за тази формация.

ВИСОК ДЯЛ НА ОЧАКВАНИЯТА ЗА НЕЧЕСТНИ ИЗБОРИ
Интересни са обществените настроения, свързани с честността на вота на 4 април. Данните показват, че за всеки четвърти от предстоящите избори ще бъдат честни. 41% допускат, че ще има нарушения, но те няма да повлияят на вота, докато 26,3% очакват нечестни избори. Това е доста висок процент, който българските институции, ангажирани с изборния процес трябва да опровергаят с дейността си. В противен случай може да се стигне до обществено настроение, че изборите са били нечестни, което е доста взривоопасно в сегашната политическа обстановка.

ОЧАКВАНИЯ ЗА ОТРАЖЕНИЕТО НА COVID-19 ВЪРХУ ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ
Мнението на респодентите относно влиянието на пандемията върху избирателната активност са поляризирани. За 44% избирателната активност заради Ковид 19 ще бъде по-ниска, докато 37% смятат, че тя ще бъде по висока. И двата сценария са вероятни, поради неяснотата с развитието на пандемията до 4 април. Хората са объркани и мислят и в двете посоки на развитие.