Пловдивчани са доста доверчиви към своите половинки, показва статистиката. И въпреки това не са малко случаите, в които съпрузите решават да подсигурят имуществото си и сключват така наречените брачни договори. Не е тайна, че към подобна крачка прибягват хора с добри финансови възможности. Имайки в предвид сериозният бизнес, които в последните години процъфтява в града под тепетата и именията, които никнат като гъби в околността, все по-често се наблюдава уреждането на имотната сигурност чрез договор. Другата група пловдивчани, решили да се подсигурят, са тези с вече един или повече несполучливи брака, съобщава "Трафик.

Брачните  договори, които уреждат въпроса кой от младоженците с какво имущество ще си тръгне, се регистрират в Агенцията по вписвания. Оказва се, че там вече има 208 договора на хора от Пловдив и региона. Само за тази година 15 семейства са сключили брачни договори.

Какво обаче трябва да знаем за тях?

С новият Семеен кодекс, влязъл в сила на 01.10. 2009 г., съпрузите вече имат право да сключват брачен договор. Той може да бъде сключен преди или по време на брака, като името му е „брачен договор“, независимо от това кога е сключен.

Брачният договор може да се сключи и след сключването на брака по всяко време докато той продължава. При вече сключен брачен договор същият може да се променя колкото пъти съпрузите желаят и постигнат съгласие за това.  В практиката се сключват повече брачни договори при сключен брак, отколкото преди сключването му.

Най-важното нещо, което пловдивчани трябва да запомнят: Изневярата няма място в брачните договори. Тя е въпрос на лични отношения и основание за прекратяване на брака. В новия семеен кодекс отпадна изискването за вярност между съпрузите, което беше включено в стария.

Изпълнението на съпружеските задължения също не попадат в подобни споразумения. И ако в предишните практики може да се чуе: Той/тя не изпълнява задълженията си в брачното ложе, то сега, плътските удоволствия нямат място в съда.

Как се сключва брачен договор?

След като страните или съпрузите са избрали имуществените отношения помежду им да се уреждат с брачен договор, трябва да решат конкретно какви уговорки ще има в него. Най-общо мога да се запозная с основните характеристики на брачния договор, но за съставянето на самия брачен договор е най-добре да използват услугите на юристи. Той се сключва лично от страните, без пълномощници, в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Това означава, че устна уговорка или подписи на лист нямат никакво правно значение.

Най-често в брачния договор се включват уговорки относно имуществените отношения между съпрузите, за вещите, които са придобити, но са решили да променят собствеността им. Следователно в договора не могат да се включват клаузи от неимуществените отношения на съпрузите (задължения от личен характер, такива свързани с децата или близки на съпрузите), нито такива засягащи трети лица. 

Като пример на уреждане на имуществени отношения:

„притежаваната от преди брака от единия съпруг къща с дворно място остава негова собственост” или пък такава „притежаваното от съпруга преди брака МПС става съсобствено, при равни права”.

Не могат да се включват уговорки свързани с неимуществените отношения като кой какви родителски права и задължения ще има,  кой ще играе с децата,кой ще разхожда кучето, кой ще върши домакинска работа и др.

В брачния договор не могат да се уговарят клаузи в случай на смърт на някой от съпрузите.

Сключеният брачен договор може да се изменя, да се добавят допълнителни клаузи стига те да са свързани с имуществените отношения между съпрузите.

Клаузи относно имуществените отношения, които ще възникнат по време на брака.

1. Каква ще бъде собствеността върху новозакупените вещи от единия или другия съпруг по време на брака:

Като примери:

„ако съпрузите придобият МПС, той е собственост и на двамата”.

„ако се закупи апартамент, той става собственост на единия от съпрузите”.

2. Много важна е уговорка е кой от съпрузите и при какви условия ще може да сключва сделки със своето имущество или с имущество, придобито по време на брака, пример:

„всеки от съпрузите може да продава, дарява или залага всички или част от движимите вещи без да е необходимо съгласието на другия съпруг”.

„семейното жилище, без значение чия собственост е може да бъде продадено или ипотекирано само със съгласието и на двамата съпрузи”.

3. Какво да бъде участието на съпрузите в разходите и задълженията свързани с издръжката на семейството.

„всички разходи за ток, ТЕЦ, вода, интернет и др. се поделят по равно от двамата съпрузи” или „всички разходи за ток, ТЕЦ, вода, интернет и др. се заплащат от единия от съпрузите или в някакво съотношение”.

Брачният договор може да съдържа клаузи относно имуществените отношения, които ще възникнат при евентуален развод.

1. Каква ще е собствеността на имуществото, придобито по време на брака, след развода.

Може да се уговори семейното жилище остава в собственост на съпруга, който упражнява родителските права след развода. Ако от брака няма родени деца, семейното жилище остава собственост на съпруга, който го е придобил.

Възможно е да се уговори отказ от имуществени права от страна на единия съпруг в полза на другия.

2. Каква ще е издръжката между съпрузите при развод. Най-често не се уговаря, но няма пречка да се определи такава издръжка, например:

„съпругът дължи издръжка на съпругата си  в размер на 100 лв. месечно в продължение на 5 години от развода”.

Как обаче стоят нещата в съда?

До момента в пловдивският районен съд е нямало случай на оспорван брачен договор. Един развод с предварителен контракт минава бързо, разказва пред репортер на TrafficNews.bg съдия Александър Точевски – заместник председател на Районен съд – Пловдив.

Делото се провежда като всяко едно такова по взаимно съгласие. Когато бившите вече съпрузи декларират, че има такъв документ, съдията просто няма какво да прави, освен да одобри решението им.

Оказва се, че все повече пловдивчани се развеждат интелигентно. През изминалата година 445 двойки са разтрогнали браковете си по взаимно съгласие. 399 пък са били тези, които са били по исков ред, което значи, че няма съгласие между съпрузите. Често причините са претенции в издръжката, спор за попечителство и в редки случаи имуществени претенции. В хода на производството обаче повечето двойки стигат до съгласие. Тенденцията е, че 1/3 от спорните разводи след намесата на съдии и адвокати, приключват по най-интелигентния начин.