Историята на Люба Кутинчева – една от най-необичайните български пътешественички на XX век – остава дълго време скрита в архивите, пише borbabg.
Едва години след като тя дарява личните си документи на държавата в края на 60-те години, започва постепенното разкриване на нейния живот, изпълнен с пътувания, срещи с влиятелни личности и множество неизвестни.
Ключова роля за популяризирането ѝ има изложбата „Мисия пътешественик – Люба Кутинчева“, организирана преди десетилетие. Въпреки това и до днес остават въпроси около нейната биография и особено около съдбата на част от архива ѝ.
Люба Кутинчева е родена през 1910 г. в Търново в семейство на лекар и музикантка. Детството ѝ преминава в Силистра и Букурещ, където завършва френски колеж. Ранните ѝ години са свързани и с участие в организацията „Свободна Добруджа“, което поставя началото на хипотези за възможни връзки с международни структури като Коминтерна.
Още на 19 години тя започва да пътува извън България. Първоначално изнася сказки за родината ни в Турция, а впоследствие предприема дълга поредица от пътешествия, продължили повече от десетилетие. В този период научава няколко езика, сред които френски, турски, руски, румънски, арабски и есперанто.
Пътят ѝ преминава през Близкия и Далечния изток, както и части от Африка. Кутинчева посещава региони, които по онова време са труднодостъпни – от Палестина, Египет и Персия до Индия, Китай и Япония. Според архивите тя се среща с редица влиятелни личности, включително с Махатма Ганди. Събраните от нея материали са оформени в т.нар. „големи пътни книги“ – албуми с фотографии, лични посвещения и официални печати.
Особено впечатляващ е фактът, че тя е сред първите българки, посетили Япония и Мадагаскар. През 1941 г. издава и книга, посветена на Япония. По време на пътуванията си Кутинчева често изнася публични лекции, чрез които финансира престоя си в различни страни.
Животът ѝ обаче не минава без драматични моменти. В Шанхай тя е отвлечена заедно с други чужденци и оцелява след плащането на откуп, чийто източник остава неизвестен. Самата тя описва преживяното като изпълнено с опасности, страдания и постоянен риск за живота.
След завръщането си в Европа през 30-те години Кутинчева продължава образованието си в Париж, където изучава журналистика и френска филология. Работи като кореспондент и пътува из Европа и Африка. През 1939 г. се омъжва за журналиста Александър Дагоров.
След 1944 г. следите ѝ се губят. Едва през 1992 г., когато архивисти откриват нейни документи и отправят публичен призив за информация, самата тя се обажда по телефона с думите: „Аз съм Люба Кутинчева“. По това време живее в скромни условия в София. Умира през 1998 г., а част от архива ѝ остава в неизвестност.
Днес Люба Кутинчева остава фигура на границата между историята и мистерията – пътешественичка, която изпреварва времето си, но чийто живот продължава да повдига повече въпроси, отколкото да дава отговори.
