Виждали ли сте Христо Стоичков да плаче след мач? Твърде рядко явление бе това по време на забележителната и уникална кариера на най-успелия български футболист за всички времена.

 

Има един мач, след които Ицо плаче. Плаче с глас. Като малко дете. Това е първият двубой, в който ЦСКА и “Левски” излизат срещу друг на осминафинал. Сега в събота двата тима отново ще премерят сили на същата фаза. Въпросната среща се играе на 13 февруари 1988 година на стадион “Българска армия” и е част от несъществуващия вече турнира за Купата на Съветската армия. Крайният победител се определя само в един двубой и “сините” печелят повече от убедително – с 3:0. А Стоичков изпуска дузпа.

 

Още след тегленето на жребия се появява спор. ЦСКА е символичен домакин и настоява мачът да е на “Армията”, въпреки че по принцип срещата трябва да се проведе на Националния стадион. “Сините” в крайна сметка се съгласяват двубоят да е в Борисовата градина.

 

“Левски” нанася двоен удар в рамките на 10 минути. Най-напред централният защитник Николай Илиев е точен при поредното си включване в атака. В 23-ата минута добре познатият Божидар Искренов увеличава преднината на своя отбор.

 

Върхът на “червеното” безсилие настъпва, когато Стоичков е повален в наказателното поле и съдията Недялко Тахтаджиев отсъжда дузпа. Зад бялата точка застава самият Ицо, но ударът му е неточен.

 

“Левски” обаче не спира. 12 минути преди края Наско Сираков вкарва феноменален гол, изпращайки топката с красив далечен удар в горния ляв ъгъл на вратата на ЦСКА.

 

След последния съдийски сигнал “сините” се прегръщат и ликуват, а Стоичков тръгва с наведена глава към тунела. Очите му са пълни със сълзи. Едвам се сдържа да не се разплаче. Когато обаче влиза в съблекалнята, Христо рухва и започва да реве като малко дете. Съотборниците му се опитват да го успокоят, но той не иска и да чуе: “Мамка му, провалих всички! Аз съм виновен!”.

 

Треньорът Димитър Пенев пробва да върне поне малко настроението у Стоичков. Опитва да пусне някоя друга шега, но ефектът е нулев.

Само няколко дни по-късно - на 6 март, Ицо и ЦСКА преживяват нов "син" кошмар. "Левски" прави един от любимите си обрати - печели с 3:2, след като преди това губи с 0:2.

На 11 май същата година ЦСКА най-после отвръща на удара. "Червените" бият с 4:1 (с гол на Стоичков) и печелят Купата на България.
 

0:1 Н. Илиев (13),  0:2 Б. Искренов (23), 0:3 Н. Сираков (78)

 

ЦСКА: Красимир Досев, Красимир Безински, Стоян Стоянов, Александър Александров, (72 – Петър Витанов), Йордан Мурлев, Костадин Янчев, Александър Чавдаров, Христо Стоичков, Дончо Донев (57 – Емил Костадинов), Ивайло Киров. Треньор: Димитър Пенев

 

“ЛЕВСКИ”: Борислав Михайлов, Пламен Николов (84 – Кирил Вангелов), Красимир Коев, Петър Петров, Николай Илиев, Стоил Георгиев, Емил Велев, Наско Сираков, Емил Спасов, Георги Йорданов, Божидар Искренов (84 – Петър Курдов). Треньор: Васил Методиев

Стадион “Народна армия” – 25 000 зрители