Всичко за Евро 2024 с БЛИЦ – ТУК!

От нашия специален пратеник РУМЕН ПАЙТАШЕВ

През 1588 г. огромната флотилия от 130 кораба на испанския крал Филип има намерение да атакува Англия, но претърпява тежко поражение от англичаните, подкрепяни и от холандците. Този флот, носещ гордото название „Непобедимата армада“, е обърнат в паническо бягство и това е една от най-големите победи на английската марина. Неслучайно връщам лентата няколко века назад в историята, защото сега на финала на Евро 2024 ще се изправят отборите на Испания и Англия.

В исторически план двата отбора не са се срещали толкова много на големи първенства. На Мондиала в Бразилия 1950 г. испанците печелят с 1:0 в мач от груповата фаза. Това е първата им среща на голям форум.

На Евро 1980 англичаните побеждават с 2:1 (групова фаза). 

На Мондиал 1982 в Испания те играха във втората финална група, но

прекият им двубой завърши с едно безлично нулево равенство,

което на практика облагодетелстваше отбора на ФРГ, който се класира за полуфиналите.

Последният им засега сблъсък бе на четвъртфинала на Евро 1996 в Англия. Отново нулево равенство след 120 минути, а при дузпите англичаните бяха по-точни и с 4:2 преминаха в следващата фаза на турнира. Тези дузпи ще се запомнят с безумната радост на Стюърт „Психо“ Пиърс след попадението му от бялата точка, защото шест години по-рано на полуфинала на Мондиал`90 в Италия именно той заедно с Крис Уодъл бяха големите грешници, провалили Англия по пътя й към финала.

Сега въпросът е ще продължи ли походът на „Непобедимата армада“ на Луис де ла Фуенте, или прагматичната формация на Гарет Саутгейт ще се окаже с по-печеливши козове? Испанците са на гребена на вълната, а за младата им звезда Ламин Ямал вече се дават много милиони. Дали обаче това момче и неговите съотборници няма да прегорят в желанието си да спечелят рекордната четвърта европейска купа, както и да регистрират абсолютен рекорд от 7 победи в 7 мача? Логично те са смятани за фаворити, но нерядко именно фаворитите претърпяват крах.

За разлика от Де ла Фуенте, английският селекционер Гарет Саутгейт бавно и методично води отбора си към европейския връх.

С вид по-скоро на университетски преподавател в престижен колеж,

той сякаш не обръща внимание на постоянните критики от страна на пресата на Острова, както и от вечните „разбирачи“ на английския футбол. Ако при 0:1 срещу Словакия в последните минути на осминафинала лично на мен някой ми бе казал, че този отбор ще играе на финала, щях да сметна шегата му като черен хумор. Точно тогава заедно с мен десетки гневни англичани с проклятия и псувни се отправяха към метрото, което щеше да ги заведе може би обратно към… Острова. Сега обаче те със сигурност предвкусват щастие, което не са изпитвали – да триумфират с „трите лъва“ като европейски шампиони.

При Саутгейт Англия постигна нещо неповторимо – в две поредни европейски първенства отборът достигна до финалния мач. На „Уембли“ преди три години само една дузпа лиши родоначалниците на футбола от успеха. Сега за първи път отборът стига до финала на чужд терен. Световната титла през 1966 г. бе спечелена на „Уембли“ и пак там тимът се размина с европейската купа през 2021 г. Дали третото участие на финал ще завърши с хепи-енд?

Отминалите полуфинали също продължават да са обект на коментари. И ако испанците напълно заслужено елиминираха Франция, въпросът се свежда до това защо „петлите“ не демонстрираха това, което знаят и могат. Мбапе ще се запомни единствено с мекото центриране към главата на Муани при гола. Цялото му участие на Евро 2024 породи много въпросителни и дори се прокрадваха съмнения дали той не се щадеше за голямото предизвикателство – Реал (Мадрид).

И другите му съотборници играха под възможностите си, а за тях се знае, че могат. Много правилно е решението Дидие Дешан да остане треньор, и то сякаш е своеобразно продължение на една тенденция и с други разочаровали отбори – Спалети при Италия и Далич при Хърватия.

В деня преди полуфинала на Нидерландия с Англия холандският треньор Роналд Куман

арогантно заяви, че предпочита неговият

отбор да играе с Испания на… финала.

Дали това бе някакъв психологически ход от негова страна, не стана ясно, но в крайна сметка той си вкара автогол. Да, Испания изпълни желанието му и се класира за финала, но неговите момчета няма да играят в мача на истината.

В хода на срещата се видя, че англичаните имат повече футболни аргументи и макар че спечелиха в „12-ия час“, победата им бе още по-сладка. А „лалетата“ се разминаха с мечтата си отново в Германия да станат европейски шампиони. Така, както техните предшественици със сегашният им треньор в състава триумфираха в Мюнхен през 1988 г. И още един мост към историята – стадионът в Дортмунд донесе много радост на „оранжевите“ точно преди половин век, когато великият отбор на Кройф и компания срази с 2:0 световния шампион Бразилия по пътя към световния финал. Сега обаче той им навява само тъга…