Александър Димитров е национал по щанги на България в категория до 77 килограма. Многократен шампион на страната, има шесто място на европейско първенство за кадети, бронзов медал на европейското за юноши до 20 години, сребърен до 23 години и златен европейски медал в изхвърлянето. На 26 години е и е роден в Сливен. Димитров бе единственият национал, който не бе уличен в употреба на допинг при последния скандал, който отново разтърси родните щанги. Той беше част от изминалото световно първенство в Хюстън, но не успя да вдига заради контузия.

- Разкажи ни предисторията на Световното първенство в Хюстън.
- Събраха ни около средата на септември. Започнахме подготовката и всичко беше нормално. За условията и възстановяване не говорим, защото те бяха под всякаква критика, но със собствени средства и от клубовете успяхме да си набавим някои задължителни продукти. Тренирахме си, всичко беше нормално, постиженията започнаха да се покачват леко. Отидохме в американското посолство на интервю за визи. И на другия ден сутринта ни заявиха, че лагерът се разпуска. Стана ясно, че ще има глоба, а в залата предния ден ръководителите заявиха, че на срещата с Тамаш Аян босът на световните щанги е заявил, че нямало смисъл да ходим на Световното, защото американците щели да ни върнат. В което нямаше никаква логика, но... Факт е, че веднага след интервюто за визи разпуснаха лагера на същия ден.  Около месец и половина - два така, докато два дни преди заминаването треньорът Иван Иванов ми се обади в 16:30 и ми каза за вечеря да бъда в София. Отговорих му, че съм с разкъсани влакна на крака. Той обаче настоя да тръгвам, а на място сме щели да го мислим моя здравословен проблем. Още на следващия ден на кушетката за масажи треньорът Иван Иванов видя кръвоизлива на бедрото ми. Попита ме от колко килограма двубой ще мога да започна със сигурност, за да не хвана "нула" резултат. "Ако ти и Васил (Господинов) завършите  между 10-то и 20-то място, имаме шанс да задържим три квоти за олимпиадата", цитирам буквално думите на Иван Иванов. И тръгнах с тях. 

-Имаше ли вариант да не участвате на първенството? Какво ви казаха от ръководството?
- Според нас беше под въпрос дали ще може да вдигаме, но от ръководството бяха почти сигурни, че ще ни пуснат. 

- Чувствахте ли се като екскурзианти, за каквито ви обявиха? По подобен начин се изказа и министърът на спорта, след което се зароди скандал.
- Колкото и да ми е неприятно да го кажа – да! Особено, когато пристигнахме там и видях другите отбори и състезатели как са подготвени. От пръв поглед си личеше, че всички са много подготвени за световното първенство и резултатите го потвърдиха после.

- Какво се случи след като ти в крайна сметка не вдига? Появиха се информации, че прекратяваш кариерата си
- Да, навсякъде пуснаха тази информация, която дойде от ръководството, а никой не ме попита дали е така. Два дни преди състезанието отново разкъсах мускулни влакна. Когато това се случи, бях много смачкан психически. Афектиран викнах треньора на страна и му казах: "Не знам какви сметки си правиш за напред, но мен не ме слагай в тях". Той ме попита „Защо?”. Отговорих, че така не може да продължава и не искам да работя повече с тях. Писна ми! Това беше разговорът ни, след което се прибрах в стаята си.

- И после прочете, че си прекратил кариерата си?
- Да, приятели ми писаха, за да ме попитат какво става и защо спирам. Обясних, че не е така. Звъняха ми от германския ми клуб, с които обаче на секундата се разбрахме. Пожелаха ми бързо възстановяване и аз ще продължа да се състезавам за тях.

- Каза, че не искаш да работиш повече с "тях" - федерацията. Имал ли си друг път проблеми?
- Да кажем, че съм имал пречки. За 4 - 5 години с нищо не са ми помогнали. Даже напротив, доста са ми пречили, но не искам да задълбавам в миналото. Факт е обаче, че сега съм на 26 години. Златните години на моето развитие отминаха и никога няма да се върнат повече. Не ме боли за друго, а именно затова, че вече всичко е загубено. На световното в Хюстън гледах състезатели, с които съм водил битки по юношески първенства. Виждам къде са те сега и къде съм аз.

- Какво трябва да се промени в щангите, за да тръгнат нагоре отново? Постоянно има допинг скандали. Министър Кралев обяви, че не иска да съсипва и да закрива щангите, но те сами го правят. И от сега нататък ще подпомага директно клубовете.
- Виновни сме само ние, никой друг. Аз съм твърде неопитен, за да дам точен отговор какво трябва да се промени, но можем да погледнем към западна Европа как там действат хората.

- Трябва ли да има коренна промяна в ръководството на щангите? Много се компроментирахме напоследък с допинг скандала, изхвърлянето от олимпиадата, сега това световно първенство пак разбуни духовете...
- Нас състезателите не ни интересува кой е президент или генерален секретар. Нас ни интересуват кой е треньор и какви са условията, които получаваме. А за компрометирането – така е и няма как да се скрие. Вече нямаме никакви позиции и лоби в международните структури.

- Ако отнемат лиценза на федерацията, какво ще правиш?
- Ако го отнемат за 4 години, вече наистина ще спра активна състезателна кариера. Няма да дочакам другата олимпиада. 30 години вече са доста за един щангист. Животът не свършва със щангите. Владея два езика, бакалавър съм по стопанско управление, ще се реализирам другаде.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ