Паднахме от Хърватия с 0:1. Който е очаквал, че ще бием Модрич, Ракитич и Манджукич, явно е бил прекален оптимист или не е запознат с нивото на българския и хърватския футбол. Цяла седмица преди мача хърватските медии се скъсаха да ни подиграват, че сме анонимници и да питат: "Знаете ли кой е Ивелин Попов и Светослав Дяков." Ние се разсърдихме, били прекалили. Не са. Това е истината и трябва да я признаем и разберем колкото се може по-бързо. Анонимници сме на картата на футболна Европа поне в този момент и на фона на останалите по-силни противници. Мърдаме тук-там, около Русия и втора дивизия в Германия, Англия и Италия. И дотук. А тези, които ни биха снощи, не само че играят в европейски колоси, ами са и лидери на отборите си. Тези хора всеки ден тренират мегапрофесионално, всеки уикенд играят срещу световни звезди и отдавна са част от големия футбол.

Как да ги бием, когато Владимир Гаджев играе срещу Марек и се мъчи като грешен дявол. Или как да ги бием с Апата Попов, който бил най-добрият защитник в ЦСКА. Може и да е най-добър, но срещу Хасково и Марек, ама срещу Манджукич е друго, там трябва да си изядеш гъза от тичане, за да го настигнеш и да му вземеш топката. А нашите точно това не направиха, не си скъсаха гъзовете от тичане, не показаха желание да се преборят срещу противника. Няма какво да се лъжем, хърватите играха с половината от потенциала си, същото като Реал Мадрид срещу Лудогорец. Те не показаха кой знае какви магически неща. Нито Модрич летеше по терена, нито Ракитич изглеждаше като недостъпен, но умни, много по-бързи и грамотни си взеха това, за което бяха дошли. Гледайте пак мача, вижте как всеки един хърватин бяга толкова, че свят да ти се завие. В един момент българските футболисти изглеждаха като спрели на едно място и губеха топката по елементарен начин. Нашите разчитат на старомодното, да изсипят топката в полето и там следва фразата на Бай Вуцан: "шъ съ борим и шъ съ бием". Не става така, отдавна е отживелица блъскането на топката по въздух напред, а там каквото стане.

По-важното е, че Любослав Пенев е в задънена улица заради потенциала, с който разполага. Без да се лъжем, трябва да си признаем, че той е средна класа, дори под нея. Това е, което имаме и толкова си можем. Не може да очакваш повече от Гаджев, от Бодуров и Апостол Попов или от бековете Йордан и Веселин Миневи. Тези хора отдавна са си изпели песента за голям футбол и национален отбор. Лошото е, че Любо не прави подмладяване, защото близнаците са на по 34, Георги Илиев е на 33, Бадема, който е в плановете му, но този път бе контузен, също е на 33. Щом няма подмладяване, значи трябва да има опитни лидери. Да де, ама точно тези са далеч от тази роля или поне не я показват в националния отбор. Така излиза, че хем няма няма подмладяване, хем няма кой да дърпа каляската. Защото точно това е проблемът, няма го човекът лидер, няма го голмайсторът или дори няма го характерът на лидера. Да, имаме Любо Пенев, но той е до разбора преди мача и до съблекалнята, нататък са футболистите. Никога не сме били без типичен лидер - последният от великото поколение беше Балъков, после бяха Бербатов, Стилиян и Мартин. Сега казват, че имаме колектив. Българите обаче никога не сме били силни в колектива, където има повече от двама-трима души става война, ние сме индивидуалисти. Дайте ни щанги, борба, бокс и т.н.

Любо Пенев каза нещо за финал вчера на пресконференцията, за да се застрахова, усещайки, че от доста време насам за първи път може да се появят критики срещу него и отбора. Който не харесвал тима да стане от Германия и Аржентина. Думите му наподобяваха малко онази история за супата, само че в доста по-елегантен вариант. Само да не забравя Любо, че този национален отбор и този селекционер са най-големите галеници на медиите и феновете. Те не са притеснявани, не са разкъсвани, дори напротив - каквото каже и иска Любо, това става. Нека Пенев пита Пламен Марков какво беше след равенството 0:0 срещу актуалния световен шампион Италия. Разкъсване до кости за дефанзивна тактика. А после уволнение за загуба в контрола. Така че Любо все още има време да покаже това, за което е тръгнал - минимум бараж в европейските квалификации. Знаем, че може да превърне тези футболисти в малко по-големи биткаджии, които да си вземат поправителен. Първият е в Норвегия, няма да е лесно, но нали сам Любо е истински лъв, който премина през най-тежкото. Едва ли една Норвегия ще му се опре.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ