ЦСКА изсъхва с всеки изминал ден. И колкото повече съхне, толкова повече дълговете никнат един след друг като отровни гъби из храстите на Борисовата градина. Видя се, че с кърпене не става. Кърпенето е временно явление – година, максимум две. Помните лятото на 2013 година, нали? Тогава ЦСКА беше на същия хал. „Титаните” вдигнаха ръце и се предадоха. Появи се Томов и спаси клуба. Но вместо да го излекува напълно, го прати в ремисия. Точно за две години. Сега се появиха същите симптоми, а съхненето на най-титулувания български отбор продължава. Този път със страшна сила...

 

Химеричното решение на огромния проблем е появата на мощна фирма, която да изплати безкрайните задължения, които официално за 23 милиона лева, но никой не знае дали из счетоводството на „Армията” няма някъде закътани още отровни гъби. Но даже и да са само 23 милиона, едва ли има някой не само в България, но и на планетата Земя, който да ги извади – било то българин, руснак, американец или марсианец.

 

Затова единствената реална рецепта е обявяване на ЦСКА в несъстоятелност. Клубът фалира, но вместо да започва от пълната нула – „А” окръжна група, се слива с друг клуб. Взема му лиценза и остава в професионалния футбол, та даже и в евротурнирите.

 

Веднага изниква най-болната и най-притеснителната тема за всички привърженици на „червените” – какво ще се случи с историята, с титлите, цели 31 на брой, с полуфиналите в Европа. Ще изчезнат ли те, ако ЦСКА вземе лиценза на друг клуб?

 

Нека подчертая, дебело да подчертая, че същият въпрос ще бъде зададен и ако ЦСКА фалира, но не се слее с някой друг отбор.  И в двата случая милионите дългове ще отпаднат. Но разликата е, че с вземането на чужд лиценз „червените” няма да започнат участието си през следващия сезон от „А” окръжна група. Т.е. – ще се спестят няколко години, които тимът трябва да извърви по футболна йерархия, докато се върне там, където му е мястото и докато започне отново да печели титли и участва в евротурнирите. С две думи – вариантът със сливането е далеч, далеч по-добър в сравнение с тръгването от абсолютната нула.

 

Та идваме пак на болезнения въпрос за историята и титлите и най-вече - дали цесекарите ще припознаят новия клуб. Погледнете какво се случи с „Ботев” (Пловдив).  Преди години „канарчетата” фалираха, но взеха лиценза на Металик (Сопот) и стартираха от „В” група вместо от окръжните зони. За многобройните привърженици на „Ботев” и до днес това си е техният отбор и никой друг. Техният! С успехите му, с титлите му и с историческите мачове с Барселона и Байерн през 70-те и 80-те години на миналия век. Феновете припознаха своя любим отбор Статистиците също. Приемствеността се запази. Титлите се броят, а през 2012 година всички честваха стогодишнината от създаването на „Ботев”. Даже и агитката на Локомотив (Пловдив) припозна големия си съперник.

 

Е, уважаеми цесекари, ако същото се случи и с вашия любим отбор, ще свърши ли светът? Не, няма да свърши. Ще свърши агонията, която е единствената причина ЦСКА да няма нито една титла вече седем години поред и нито един-едничък пробив в европейските клубни турнири.

 

Само си спомнете, че преди две години имаше такъв вариант – фалиране и вземането на лиценза на друг клуб, но тогава „червената” общност подскочи като ужилена.

Днес, близо 800 дни по-късно, мечът на смъртта отново надвисна със страшна сила над Борисовата градина. Днес обаче, убеден съм,  „армейските” фенове са по-зрели и по-мъдри, а и непрестанните финансови мъки са ги накарали да осъзнаят, че краят на комата ще настъпи само с въпросната рецепта. Тогава, бъдете сигурни, ЦСКА ще бъде стабилизиран и за по-малко от 800 дни. „Червените” сърца ще продължат да туптят, а в „червеното” съзнание славната история няма да бъде изтрита. Никога!