Силно се надявам да не се окажа прав. Но до момента рухнаха няколко мита за Бразилия. Първият е, че цялата страна е луда по футбола и “селесао”. Нищо подобно. Бразилия се тресе от стачки, бунтове, на някои хич не им е до кожената топка и най-вече до световното първенство.

 

Вторият е, че когато играят “кариоките”, стадионите са пълни до дупка и че хиляди остават навън поради липса на билети. Снощи при 3:1 срещу Хърватия имаше поне 5 хиляди празни места.

 

И третият мит е, че Бразилия винаги играе красиво и печели зрелищно. В мача на откриването аз не открих моята Бразилия. Може да прозвучи прекалено силно и афектирано, но на моменти играта на “селесао” бе посредствена. Особено в защита и в халфовата линия. Казват, че Сколари залагал не толкова на ефекта и зрелището, колкото на ефективността. Къде обаче бе КПД-то на тима?

 

Реалността е следната – Бразилия разочарова и ако не беше съдийската подкрепа и напълно нереалната дузпа, не се знаеше как щеше да стигне до успеха.

 

Дотук Бразил е равно на резил! Както на терена, така и извън него. Красотата май вече я няма. Имаше я при Пеле, Тостао и компания от първите ми спомени от далечната 1970 година и епичния финал с Италия на стадион “Ацтека”. Имало я и преди това от 1962 и 1966.

 

Имаше я при Зико, д-р Сократес, Фалкао през 1982, макар че тогава титлата се изплъзна. Имаше я през 1994 с Ромарио и Бебето. И през 2002 с великия Роналдо. С истинския Роналдо.