Малки, големи и още по-големи тръгнаха към „Армията” в топлия следобед в неделя, 9 август. Бедни, богати и хора с различна политическа ориентация се бяха събрали на едно място в името на една идея. Събра ги ЦСКА. 8-хилядните червени сърца затуптяха, доказвайки че са живи. И че ще бъдат живи. Въпреки жестоката атака отвътре и отвън, на която бе подложен клубът.

 

ЦСКА бе загинал, ЦСКА се бе свлякъл безжизнен на земята, подритнат от свои и от чужди. Друг е въпросът дали всъщност „своите” не са част от чуждите. Защото заради тях от 2012 година насам „армейците” вървяха бавно, но сигурно към мъчителната смърт. „Титани”, „лилипути” и разни там други управници на „Армията” копаеха гроба на ЦСКА, превръщайки го в грешник с милиони дългове, по-дълги сякаш от цялата история на най-титулувания български клуб.

 

Онзи ден в неделя започна катарзисът на ЦСКА. Затова всичките тези 8 хиляди отидоха на стадиона, за да покажат, че са с отбора, че го обичат. И че ще бъдат с него през дългия път на пречистването, което започва от „В” група.

 

Пътят няма да е лек. Напротив. По него ще е пълно с тръни и хлъзгави камъчета, но ЦСКА със сигурност ще успее. Ще успее, защото силният рано или късно все някога ще се завърне там, където му е мястото.

 

А мястото на ЦСКА всички го знаят къде е. И за да го достигне, отборът ще продължава да бъде подкрепят от тези, които истински го обичат. Защото без хилядите червени сърца ЦСКА няма да живее.

 

Всъщност, това е единственият начин да бъде унищожен клубът. Не чрез отнемането на лиценза, не чрез натрупването на безкрайни борчове, не чрез съдийска касапница, а чрез убийството на народната любов. Нея обаче никой не може да я докосне, никой не може да я изпепели.