Турция ни съдра. По-скоро ние се съдрахме. Сами. И логично изниква въпросът – снощи при унизителното 0:4 в Истанбул български национали ли играха или български абдали. Какво е абдал ли? Значи простак, глупак, будала, малоумник и още куп подобни синоними.

 

При първия гол вратарят ни построи най-кекавата стена в света. За капак умникът Бандаловски взе, та я отвори и за турчина остана най-лесно – да провре топката през зейналата дупка.

 

При втория гол пак вратарят ни – Божката Митрев, направи най-малоумния ход. Тръгна да подава нескопосано на Бодуров, който по още по-идиотски начин се опита да върне топката на стража. Божката си оплете краката като пиле в калчища, сякаш изрева: „Ела, вълчо, изяж ме!” и турският вълчо го схруска.

 

При третия гол двама турци разцъкаха топката в наказателното ни поле пред погледа на цели осем български юнака с накривени калпака. И докато ония разцъкваха, единият от нашите си бъркаше в носа, другият си оправяше гела, третият си четеше татуировките на ръката и задника, четвъртият си нагласяваше обецата, а останалите просто запяха тъпо. Направо срам да те хване от родните ритнитопковци.

 

При четвъртия гол чак фатален гаф нямаше. Фатален е резултатът – 0:4. Фатална е играта ни. Още по-фатално е, че не показахме и грам от показаното при 2:2 с Италия в края на март.

 

Дано четирите турски шамара ни накарат да се осъзнаем и стреснем. Защото ако и Малта ни нашамари в петък, направо да отнемат лиценза не на ЦСКА и на Локото, а на националния отбор.