Нека не бързаме с критиките към волейболните национали. Нека не ги упрекваме. Нека погледнем реално на нещата. С многото проблеми (здравословни и всякакви) толкова са ни силите. Без редица основни състезатели беше химера да се класираме за Олимпиадата в Рио. Да, неприятно е, че България няма да е там на Игрите, но причини за оправдание има, а аргументите са железни. Волейболният ни национален отбор е единственият оазис в българския пустинен спорт. И ще бъде най-добре, ако не плюем, за да не… изсъхне и той…
А Матей Казийски, ако е истински българин, днес би трябвало да се чувства гузен, че не избра родината пред егото си. Онези, които командват парада във федерацията, също трябва да се чувстват гузни. И то много гузни. Но не и Пламен, не и момчетата, които опитаха всичко.
Вярно, Константинов призна, че сме изиграли два слаби мача. Представете си обаче дали България щеше да изглежда по този начин, ако бе в пълния си състав. Ако бе здрава и най-вече – ЕДИННА
…
Аз съм убеден, че волейболна България ще бъде такава до година-две, защото има огромен потенциал, защото отдолу идват млади и можещи момчета, които един ден пак ще ни накарат да им ръкопляскаме.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ
