Декларация срещу тото?! Да бе, да... За тази болест лек няма. А и у нас само си играем на залози.  Днес спортът е бизнес, реклама, печалба, допинг и далавера. И много залози. Всякакви залози. Залага се на какво ли не. Двама души да скачат на въже и да има състезание - пак се залага. Дори немислими допреди няколко години спортове като шах, борба, щанги и бокс, са прицел на заложните къщи. Те са едната причина за съсипване на спорта.

Другата е допингът и избирателното взимане и след това изкарване на положителни проби, но това е съвсем друга тема. Ако допингът го има от десетилетия, залозите са съвременният бич на спорта. И ние не минаваме метър. Лошото е само, че никой нищо не разследва и не доказва. Всякакви институции се крият и викат: "нямаме доказателства". А футболните и баскетболни мачове миришат та се не траят. Как така само в България няма уговорени срещи, не ми става ясно, но карай, кучетата си лаят, керванът си върви.

Керванът с уговорките потегли и в баскетбола. Ако някой ми беше казал преди 10 години, че баскетболисти ще залагат срещу себе си и своя отбор, щях да го помисля за луд. Да, но сега се случва точно това. Баскетболисти и баскетболистки залагат да загубят или да спечелят с определена разлика, залагат да бият с еди колко си точки, защото така е в букмейкърската къща.

Оказа се, че тази гнусотия не е била от последните един-два месеца, в които се опитах да разкрия за част от схемите, а отпреди няколко сезона. Разкриването обаче приключи до под кривата круша. Всички си мълчат - и треньори, и състезатели, и шефове. Всеки вика: "ами нямаме доказателства", а извън официалния телефонен разговор цитира имена на играчи, треньори, близки до клубовете, хора с букмейкърски пунктове, които се навъртат около самите състезатели и добавя - страшно е. Да, страшно е, когато един играч залага, че ще падне от противника. Няма значение кой с колко пари играе - дали с 10, 100 или 1000 лева. Въпросът е принципен и опира до това, че тези баскетболисти - мъже и жени, момчета и момичета, вече изкарват прехраната си от друго място.

А повярвайте, някои от тях наистина се хранят с това и заделят заплатите си на други места. Не говорим за десетки хиляди левове, а за хиляда, дори две хиляди на месец, но какво от това?! Какво значение има кой колко печели, след като той ЗАЛАГА, за да падне, ЗАЛАГА срещу себе си. Това не е спорт и всеки, който не признава, че това нещо съществува, значи си заравя главата в пясъка. Защото така е най-лесно, да подминаваме проблема и да се правим, че не мирише. То не мирише, а вони, но на никой не му се занимава.

Със сигурност доста от ръководителите в българския баскетбол искат да прекъснат това нещо. И те обаче си траят и не правят необходимото, защото... Айде, да не продължавам, за да не излязат и други неща от мръсните чаршафи.

Константин Папазов има хубава идея - всеки играч преди началото на сезона да подписва декларация, че няма да залага сам или чрез подставени лица. Само ми е чудно как момчетата или момичетата от отбора "хикс" подписват декларацията и на следващия си мач звънят и казват на приятел: "Абе, днес ще паднем с 50 точки, я ми заложи 100 лева"... Честито на печелившите.