Защо необмислена ли? Е, ако това не беше грозно действие от страна на италианката... Вярно, и тя жадува за медал и се бори до последно, но дори най-големите съпернички на Сани - Доминик Малте и Линдзи Джакобелис, никога не биха сторили подобно нещо - да посичат конкурентка и да я спират към финала. Мойоли влезе с необмислено висока скорост, правейки се на голяма работа и само след минути се озова в болница. Дори ще я оперират заради скъсани връзки на коляното. Логично заваляха обидите и клеветите по адрес на италианката. Дори коментарите на Ботуша са, че Мойоли е подходила като непрофесионалист в ситуацията.
"Фейсбук" и интернет форумите буквално бяха взривени с гневни коментари срещу Мойоли. А в същото време на хоризонта се появи Сани, която заслужава само адмирации, че след ужасния за нея и за цяла България финал намери сили и отиде да се прегърне с победителките. И обяви след случилото се, че не съди Мойоли. Нито за миг Жекова не си помисли да се оправдава. Дори призна за леките грешки, които допусна в квалификациите по пътя към финала. Но какво да съди италианката? Нашето момиче е толкова мила душа. Вижте, че тя е една от малкото красавици в сноуборда. И трите, които се качиха на стълбичката вчера, нямаха нито грам женски чар. Все мъжкарани, борещи се като войни по трасетата. Готови да схрускат нашата хубавица. И се намери тази италианка, която разказа играта на Сани и я обля в сълзи. Те обаче останаха скрити под очилата й, които не свали, докато даваше първото интервю след финала. Дали нарочно не ги махна? Под тях Сани беше просълзена, но не спираше да говори позитивно, обръщайки се към българския народ с думите: "Хора, обичам ви! Продължавайте напред и гонете мечтите си!". Та тя дори не обели и дума за счупената опашка, след като баща й Виктор Жеков разкри, че е участвала в Сочи, въпреки контузията, превъзмогвайки болката.
Сани отново стисна зъби и демонстрира невероятния си борбен характер. За зла участ обаче съдбата отново реши да си поиграе с нея и пак й обърна гръб след нещастния случай от 2010 година на олимпийските игри във Ванкувър. Сани и тогава беше сочена като най-голямата ни надежда за медал и бе избрана да носи знамето на България на откриването. Още по време на квалификацията обаче сноубордистката падна и разтегна мускул, с което за жалост приключи участието си на Игрите. Тогава пак имаше странична намеса. Домакините успяха да направят трасето с триста зора и го заледиха така с химикали, че оцеляването по него бе истинско чудо. Както се казва, всяка контузия в спорта прави състезателя по-силен. Така само след година Сани стана първата българка с победи за Световната купа. Победи, които допълниха пъзела към успеха на красавицата. Оттогава досега тя винаги е сочена за една от фаворитките преди всяко голямо състезание. За последните три сезона има седем подиума за СК, като през 2011-а завърши втора в дисциплината в генералното подреждане на сноубордкроса. Нелепата контузия, която получи на тренировките преди тазгодишните X-Games в Аспен, изправиха на нокти всички нас. Сани обаче ни успокои, че травмата е преодолима и няма да й попречи да участва в Сочи. А колко други спортисти биха се отказали при положение, че не са напълно здрави и готови за максимално раздаване. Дори големият Плюшченко го стори, хващайки се за кръста.
Нито за миг вчера не пролича, че нещо измъчва Сани. Тя се наслаждаваше от факта, че е на Олимпиада, и то вече трета за нея. И както казва - усещането да караш сноуборд е като от плъзгаща се черешка върху сладолед. Плъзна се перфектно по изключително бързото трасе. Демонстрира огромното си желание за победа, след като още на 1/4-финалите и 1/2-финала се бореше докрай, но завършваше втора. Изявите й ни накараха да настръхнем и още от ранни зори да се залепим за телевизионните екрани, стискайки й палци и надявайки се на чудото. Ах, само като се сетя за тази италианка... Но стига за нея, тя вече не заслужава да я споменаваме. Трябва да говорим само за нашето момиче - най-хубавото... Сани, която ни донесе радост и направи така, че за България да се говори на Олимпиадата в Сочи, а не състезателите ни само да остават в миманса, заемайки места след 50-ото. Жекова е пета, хора, осъзнавате ли го? Пета в света! Само фактът, че беше на финал, че е част от елита на сноуборда, трябва да ни прави горди. Сани е Принцесата на сноуборда! Тя е новият ни национален герой, който заслужи да му свалим шапка. И трябва да знаем, че Жекова ще ни радва още дълго. Сега е на 26 години, а през 2018-а я очаква четвъртата й Олимпиада - в Пьонгчанг. Веднага ще се намери някой, който ще каже, че тогава ще е на 30 и няма шанс за нещо голямо. Напротив, само погледнете какво направи вчера най-добрата й приятелка Доминик Малте. 34-годишната канадка взе среброто, така че след 4 години Сани не само ще има шанса да се окичи с първия си олимпийски медал, а дотогава нищо чудно да се е превърнала в Кралицата на сноуборда. Нека я подкрепяме, нека всички бъдем съпричастни със Сани... и да не забравяме баща й. Виктор Жеков кове успехите й. Лишават се от какво ли не, правят чудеса, само и само да се боричкат с големите, както той се изрази вчера. И то се боричкат много успешно, въпреки че двамата сформират отбора, докато тези на съперничките й са от поне петима човека, а и много повече. Трябва да се радваме, че имаме Сани и да се гордеем от това, което прави. Шапки долу - тя е новият национален герой! Тя е нашата зимна героиня, която стопли премръзналите ни души, очакващи радост от разтопените ни зимни спортове. Тя е! И дано съдбата спре да си играе с нея...
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
НАТИСНЕТЕ ВЪРХУ ЛОГОТО ЗА ТЕЛЕВИЗИОННАТА ПРОГРАМА ЗА ДЕНЯ
НАТИСНЕТЕ ВЪРХУ ЛОГОТО, ЗА ДА ВИДИТЕ КОГА СТАРТИРАТ БЪЛГАРИТЕ
 |
НАТИСНЕТЕ ВЪРХУ ЛОГОТО, ЗА ДА ВИДИТЕ КОГА СТАРТИРАТ БЪЛГАРИТЕ
