Играй БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!

Октомври 2017 година. Хърватия е раздирана от скандали. Провалът е на една ръка разстояние...

Юли 2018 година. Хърватия ликува. Историческият успех е на една ръка разстояние...

Хърватската приказка започна с.. кошмар. През миналата есен „шахматистите” бяха изпаднали в цайтнот. Равенство в квалификационната група с Финландия ги изхвърли от първото място. Исландия го окупира, а в Загреб предприеха светкавични мерки.

Селекционерът Анте Чачич бе заменен със Златко Далич. Новият треньор получи спешната задача да измъкне отбора от кризата, класирайки го за световните финали. Хърватия се докопа до баража, където размаза Гърция и хвана последния самолет за Русия.


Притиснати до стената, „шахматистите” с великолепен ход си осигуриха място на Мондиала. Успехът с 4:1 срещу елините бе чудесен пример как един отбор може да възкръсне.

Но това беше само началото, защото гениалните ходове тепърва предстояха. Както и възкръсването. В цели три мача на Мондиала Хърватия го направи и влезе в историята. Никога досега никой не беше достигал до финал след три поредни мача с продължения, два от които след изпълнение на дузпи. Хърватите го сториха – срещу Дания, Русия и снощи срещу Англия.

Мнозина прогнозираха, че след двата тежки трилъра с дузпите на осминафинала и четвъртфинала Хърватия ще рухне срещу англичаните. Нищо подобно не се случи. Както срещу Русия, така и снощи момчетата на Златко Далич водеха играта, бяха по-добрият тим на терена и напълно закономерно ликуваха. За трети пореден път отборът губеше в резултата, но за трети пореден път успя да обърне съперника си и да спечели.

Така хърватите станаха третият тим от източна Европа, достигнал до финал на световно първенство. Това го бяха правили само Унгария (два пъти – 1938 и 1954) и Чехословакия (също два пъти – 1934 и 1962).

Защо Хърватия стигна до подножието на върха. Късмет? Да, но това със сигурност не е водещият фактор. Водещите са други - духът, хладнокръвието, опитът, колективът и физическата подготовка. Късмет е когато те мачкат, надиграват и въпреки това успяваш да минеш някак си между капките. Такова нещо не видяхме нито срещу Дания на осминафиналите, нито срещу Русия и Англия.

Погледнете състава на хърватите. Там няма слабо място, където и насочиш поглед – вратар, защита, халфове, нападатели. Всички до един са титуляри в клубните си отбори. Хърватия е плеяда, а плеяда означава звезден куп. Точно така. Звезден! Вижте средната им линия и нападението – Брозович (Интер), Модрич (Реал), Ракитич (Барселона), Перишич (Интер), Манджукич (Ювентус), Ребич (Айнтрахт).  И обърнете внимание какви са им резервите. Ето ви само два примера: Ковачич (Реал), Крамарич (Хофенхайм – с основен принос за третото място на тима в Бундеслигата).

Това са играчи, натрупали огромен опит на клубно ниво. Калени в големите битки в първенствата, където играят, както и в европейските клубни турнири. И не се учудвайте защо четири пъти преминаха през пъкъла, за да оцелеят – веднъж в квалификациите и три пъти до момента на Мондиала. До момента, защото предстои финал...

Другият коз на Хърватия е колективът. Когато Златко Далич седна на горещия стол, завари нажежена до краен предел обстановка, в която звездите аха да избухнат. Не на терена, а една срещу друга.

Златко обаче се оказа златен. Уравновесен, спокоен, психолог и същевременно тактик. Някои казват, че е лесно да си треньор на такива футболисти   , и се заблуждават. Напротив – особено когато нещата не вървят, когато забуксуват, трябва да си изкусен майстор, за да овладееш съблекалнята. А там, вътре в нея, искрите се появиха и на самия Мондиал. Фитила го запали Никола Калинич. Нападателят на Милан недоволстваше, че е резерва. Далич усети накъде вървят нещата и взе крайно решение. Революционно. Извади Калинич от състава, без да му мигне окото!  Смело и решително треньорът жертва един от асовете си в името на националната кауза.

Златко Далич стартира възраждането в онази студена ноемврийска нощ срещу Гърция, когато започна бавно и постепенно да връща топлината над Хърватия. За да грейна тя с пълна сила на Мондиала.

Преди битката с елините той е имал двучасова среща с всички футболисти. Викал ги е първо един по един, а после е говорил пред целия отбор. Казват, че въпросният разговор се е оказал исторически за успеха срещу Гърция. По всички личи, че е с такава стойност и на световното първенство.

Именно заради проблематичното и трудно класиране хърватите не бяха считани за фаворити. Нямаше го голямото очакване. Липсата на този отвратителен психологически товар, когато всички се надяват на всяка цена да победиш, помогна на хърватите.

Помогна и друго. Така наречените лидери окапаха като гнили круши в Русия. Аржентина, която Хърватия разби с 3:0 в груповата фаза, Германия, Бразилия, Испания рано-рано свиха знамената и се прибраха с наведени глави в родините си. Италия и Холандия пък изобщо не стъпиха на руска земя.

„Шахматистите” обаче са там. До края. И сега им остава да изиграят последната си партия. Най-важната, най-ключовата в историята им  - срещу Франция.

„Петлите”, които също разполагат с превъзходни футболисти и дълга резервна скамейка, са фаворити. Но не подценявайте хърватите. Не подценявайте един народ, който през историята си и преминавал много пъти през ада, за да оцелее. Народ, който никога не е губил своята идентичност, дух и непримиримост. Днес избраниците на Златко Далич и са най-яркият пример за тази нация... 

Сещам се за едно изказване преди 20 години. Мисля, че беше на Давор Шукер. Тогава на Мондиала във Франция хърватите постигнаха първия си голям триумф. Спечелиха бронзовите медали, а на полуфинала отстъпиха драматично на „петлите”. Та Шукер каза следното: „Успехът ни е значим,, защото имаме футболисти. Имаме и друго – невероятни млади таланти и поколение, което един ден ще постигне същото. Може да не е след пет, да не е след десет години. Може да е по-късно”. 

Думите на Давор се оказаха пророчески. И не отшумяха като приказка. Защото хърватската приказка е отново актуална 20 години по-късно. Защото през този дълъг период в Загреб заложиха на детско-юношеския футбол и изградиха още по-голяма люпилня на таланти. Тази в Динамо е еталон не само на Балканския полуостров.

Днес Шукер е президент на хърватската футболна федерация, а Хърватия има своята втора солидна генерация. Предишната беше бронзова. Сегашната в най-лошия случай ще е сребърна. А защо не и златна. В неделя пред хърватите се открива отлична възможност да си отмъстят на Франция за загубата през 1998 година. Отлична, защото са стъпили върху стабилна основа, изграждани лета наред. И защото никой няма да ги обвини, ако загубят. А когато си в подобна роля, когато разполагаш с такава плеяда футболисти, чудото може и да се получи. Всъщност, няма да е чудо...

Но каквото и да стане на финала в Москва, сигурно е едно. Макар и само с 4 милиона население, Хърватия е доказана марка в Европа. Марка, която произвежда и продава футболисти. Марка, която има силен национален отбор, който достигна своя пик. И ако за някои успехът на Мондиала през 1998 година е бил случаен, то настоящият е закономерен.  
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ