Белият дом предупреждава, че войната в Украйна е неизбежна. Ако до нападение не се стигне, Белият дом и НАТО заслужено ще си припишат заслугата за предотвратяването на конфликта, като заемат възможно най-силните дипломатически позиции и останат единни по време на тази криза, се казва в официалния сайт на Атлантическия съвет. Коментарът е на Харлан Улман - старши съветник и главен колумнист на UPI.

Друга причина обаче може да има по-голяма тежест - причина, която досега не е била разглеждана обстойно на Запад.

Владимир Путин е изправен пред украински парадокс, който не може да разреши, като пусне армията си да нахлуе в бившата съветска република. Като обедини три жизненоважни руски интереса в областта на националната сигурност в четири искания, Путин създаде вътрешни противоречия и конфликти, които ще направят военната интервенция в Украйна толкова катастрофална за Русия, колкото беше инвазията в Афганистан за Съветския съюз.

Какво иска Путин? Благоприятна за Русия рамка за сигурност в Европа, основана на условията отпреди 1997 г., в която НАТО се съгласява да прекрати всякакво разширяване, а Украйна остава добре настроена към Москва. Защо тогава той не каза това и по този начин да избегне антагонизирането на НАТО и обединяването му в мощна опозиция?

Вместо това Путин постави неприемливи искания, включително изискването НАТО да премести своите сили и оръжейни системи далеч от източните членове на Алианса, които се присъединиха след 1997 г. Той очерта правно обвързващо и изпълнимо споразумение, според което НАТО трябва да прекрати политиката си на "отворени врати" и всяко по-нататъшно разширяване. Путин също така поиска Украйна никога да не се присъединява към НАТО, нито на нейна територия да бъдат разположени ядрени оръжия.

Ако Путин беше разгледал внимателно тези искания, щеше да установи, че те са изпълнени с достатъчно противоречия, за да зарадват всеки убеден марксист или ленинист.

Искането за рамка за сигурност отпреди 1997 г. ще засегне значително и Русия. По онова време тя не разполагаше със сили в Украйна или Грузия. Би ли изтеглила силите си от тези страни сега? Калининград, руският анклав на Балтийско море, граничещ с Полша и Литва, също ще бъде засегнат, тъй като "Искандер" и други по-модерни ракетни системи ще трябва да преминат под условията на предложения от Русия договор с НАТО.

Що се отнася до НАТО, Путин, който има юридическо образование, знае, че нито едно правно споразумение няма да гарантира, че НАТО ще се откаже от разширяване. Това се потвърждава от множеството отменени договори между САЩ, СССР и Руската федерация. Договорите за противоракетна отбрана, "Открито небе" и "Междинни ядрени сили" вече не са в сила. Стремежът към неприложимо споразумение е противоречие. Какво е решението на Путин? Някой трябва да попита.

Инвазия с обратен удар

По отношение на Украйна Путин също така знае, че едно въоръжено нападение или агресивна употреба на сила ще направи всеки шанс за постигане на двата му приоритета по-малко вероятен, отколкото кацането на астронавт на Слънцето. Той също така знае, че цената за Русия и за него лично ще бъде висока и вероятно непосилна. Санкциите и по-нататъшната изолация ще навредят.

Започването на война, независимо от нейния обхват, или използването на кибероперации и операции за оказване на влияние, за да се осакати Украйна, ще изключат всякакъв шанс дори част от исканията на Путин да бъдат разгледани от НАТО.

Отговорът на Алианса на голяма атака ще направи действията, които той предприе след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., да изглеждат анемични. Той ще разшири военния си капацитет и броя на силите, разположени в Европа - точно обратното на намеренията на Путин. Членовете на НАТО ще разработят и разположат по-съвършени оръжия, включително нови класове ракети с ядрени бойни глави с малък обсег на действие.

НАТО има остра нужда от нова стратегическа рамка (тук, по ирония на съдбата, Путин е прав по погрешни причини). Ако в Украйна избухне война, Алиансът със сигурност ще премине към нова рамка, включваща някои от гореспоменатите действия, и ще я обяви по време на срещата на върха в Мадрид през юни - още един резултат, който няма да се хареса нито за миг на Путин.

В случай на ескалация Западът ще наложи санкции по-строго и по-силно от преди. Не е сигурно доколко това ще засегне руската икономика или близкото обкръжение на Путин. Но почти сигурно газопроводът "Северен поток-2" ще бъде отменен, което ще засегне енергийния сектор на Русия. Каквото и доверие да е спечелил Путин, то ще бъде загубено предвид "голямата лъжа" на неговите уверения, че в Украйна няма да бъде използвана сила. Разбира се, Русия ще обвини Запада, че е провокирал насилие, което изисква "адекватен отговор".

Ако се наложи последваща окупация на Украйна, дори само на част от страната, към Русия може да потекат чували с трупове. А каква е стратегията на Путин за излизане от ситуацията?

За Москва не е очевиден такъв план след руска атака, освен продължителен вариант на Студената война през ХХІ век, но такъв, в който Москва използва значителна сила, водеща до още по-голяма изолация. А това би могло да обрече управлението на Путин по начин, подобен на този, по който съветският премиер Никита Хрушчов беше уволнен две години след Кубинската ракетна криза през октомври 1962 г.

Изгодна патова ситуация

Въпросът за милиарди рубли е: как ще приключи тази криза? Спекулациите относно сценариите за нахлуване варират от масирана, непреодолима въздушна, морска и сухопътна атака до комбинация от кибернетични, специални сили и некинетични операции, основани на влияние. Ако Путин не разбере затруднението, което сам си е наложил, ограничено движение в Донбас или завземане на сухопътен мост към Крим изглеждат като вариант с най-нисък риск и най-ниска цена. След това той би могъл да прецени как НАТО ще избере да реагира и да изчака. Но Путин почти сигурно ще понесе същите последствия, както ако превземе Киев и окупира голяма част от страната.
Ако приемем, че няма военни действия, Путин има два избора.

Първо, той може да удължи кризата и да поддържа струпването на сили по украинската граница. Това ще бъде скъпо и ще изтощи силите му. Поддържането на постоянна бойна готовност се отразява зле и на хората, и на джобовете.

Или Путин може да прекрати учението с Беларус на 20 февруари, както е предвидено, да изтегли войските си от украинската граница, да обяви победа и да продължи да настоява за преговори - с аргумента, че както Западът погрешно е предвидил нападение, така и продължава да не признава руските интереси и нужди в областта на сигурността.

Русия несъмнено ще продължи да оказва политически и психологически натиск върху украинския президент Володимир Зеленски да направи отстъпки - или да приеме споразумението от Минск 2 (въпреки предоставянето на полуавтономия на Донбас), или да преустанови всякакви искания за членство в НАТО. А руските "активни мерки", като кампаниите за дезинформация, ще продължат да бъдат насочени срещу Украйна с цел да подкопаят авторитета на Зеленски и солидарността с НАТО, като твърдят, че има "истерия" заради инвазия, която никога не се е случвала.

Този сценарий отговаря много по-добре на интересите на Путин, отколкото една несигурна военна авантюра, и затова той ще избере него - и това определено няма да стане заради нещо, изречено от трибуната на Белия дом, независимо колко голяма заслуга на своята сметка ще обяви администрацията за предотвратяването на войната.