Може би скоро ще бъде сложен край на периода, в който спасените в Средиземно море мигранти биваха изолирани на кораби дни и седмици в морето, докато правителствата в Европейския съюз се карат коя да ги приеме. В понеделник Малта ще бъде домакин на среща на представители на Италия, Франция, Германия, Европейската комисия и финландското председателство на ЕС. 

На нея ще се обсъжда потенциално ключово споразумение.

"Убеден съм, че можем да се споразумеем по механизъм за автоматично европейско преразпределяне", каза в сряда френския президент Еманюел Макрон на среща в Рим с италианския премиер Джузепе Конте.

Германия вече е казала, че може да приема една четвърт от мигрантите, спасени в морето. Очаква се Франция за поеме подобен дял, а може да постъпят и по-малки оферти от други страни в ЕС.

Ако има фиксирани квоти, може да се избегне необходимостта от "ad hoc" преговори за това кой да приеме пристигналите всеки път, когато плавателен съд със спасени мигранти наближи италианските или малтийските брегове - както ставаше през последните месеци.

"Не знам дали те ще постигнат сделка в Малта, но са налице всички условия за промяна в посоката на миграционната политика на ЕС", казва експертът по миграция Марио Морконе.

Според Морконе, бивш шеф на отдел в италианското министерството на вътрешните работи и настоящ ръководител на Италианския съвет за бежанците, коментарите на Макрон в Рим са "окуражаващи".

Каквото и да бъде договорено в Малта, то вероятно ще бъде предложено за одобрение на срещата на вътрешните министри на блока в Люксембург следващия месец.

Макрон говори и за необходимостта от повече солидарност между страните членки и подкрепи отдавнашното искане на Италия страните, които отказват да помогнат в миграцията, да понасят финансови наказания. "Всички държави трябва по един или друг начин да участват в европейската солидарност или да бъдат наказване финансово", каза Макрон.

Първата мишена ще бъде Вишеградската група - Полша, Унгария, Словакия и Чехия, която се облагодетелства значително от фондове на ЕС и може да бъде заплашена с орязването им.

Тази идея не е нова и очаквано бе посрещана с твърда съпротива от вишеградските лидери и особено от унгарския премиер Виктор Орбан, непоколебим антиимигрантски хардлайнер.

Друг препъникамък е обхватът на проекта за споразумение от Малта. Както стоят сега нещата, той може да изключва т.нар. икономически мигранти, както и мигрантите, пристигнали сами на италианския бряг, тоест, без да бъдат засечени преди това от неправителствена организация, военния флот или бреговата охрана.

Тъй като тези категории са преобладаващото мнозинство от пристигналите по море в Италия, има риск предложената схема за преразпределение да не помогне много за намаляване на бремето за Италия.

Матео Вила, експерт по миграция в Института за изследване на международната политика, е пресметнал, че сред 8104-мата мигранти, пристигнали в Италия до средата на септември, броят на отговарящите на изискванията за преразпределяне е между 269 и 1210.

Икономически мигранти са хора, които се преместват в друга страна в търсене на по-добри условия на живот, а не заради война или преследвания. Обикновено те нямат право на убежище и трябва да бъдат репатрирани, което е скъпо и трудно.

Често мигрантите минават в нелегалност, за да не бъдат върнати у дома, или страните, от които произхождат, не искат да ги приемат обратно.

Ако сделката от Малта изключи икономическите мигранти, няма да има напредък в сравнение с последните предложения за солидарност в ЕС и "това ще бъде истинско разочарование", казва Морконе.

От друга страна, някои може да оспорят необходимостта от сделка, която да помогне на Италия и Малта, имайки предвид, че напливът към Испания и Гърция е много по-голям натиск.

По данни на агенцията за охрана на границите на ЕС Фронтекс, огласени в понеделник, Валета и Рим трябва да се справят с около 6500 пристигнали през първите осем месеца на 2019 г. в сравнение с близо 15 хиляди в Испания и над 38 хиляди в Гърция и Кипър.

Но да се помогне на Италия вече е повече политически въпрос. До миналия месец главният политически играч в страната бе крайнодесният вътрешен министър Матео Салвини, който създаваше криза в целия ЕС всеки път, когато кораб на благотворителна организация се опитваше да влезе в италианско пристанище.

Сега Салвини не е в играта, след като остана в опозиция заради правителствената криза, която през август сам предизвика с надежда за предсрочни избори.

Новото правителство в Рим се надява сега да покаже, че Италия може да получи по-добри оценки от Брюксел, като играе деликатно и се е отказала от антиевропейската реторика.