Като суверен кралицата има най-различни правомощия, уникални само за нея. Едно от тях е да дава рицарско звание. Но за какво въобще е полезно то? Какви са и има ли въобще някакви ползи от него в модерни времена и в исторически план? Именно това ще научим днес.
За начало е важно да отбележим, че има няколко ордена на рицарството, които кралицата може да дава, като кой точно зависи от постиженията и бранша на човек. Например, на членове на органите на реда, както и на армията, се дава Ордена на Бат, а на хора с принос във външните работи на Великобритания – Ордена на Свети Майкъл или Ордена на Свети Джордж.

Най-популярният обаче е Орденът на Британската империя, които няма конкретна поле и се дава най-често на хора от обществото. 

Кралицата от своя страна не е задължена да дава конкретен орден на когото и да е, а повечето предложения обикновено идват от правителствени лица или от съветниците й. Има само една чест, която се дава изцяло по нейно усмотрение и това е Кралският викториански орден.

Обществото също може да предлага хора за рицарско звание като се свърже с конкретната за това администрация и изкаже детайлна аргументация за въпросния кандидат. Не е възможно обаче да номинирате себе си, но за това пък има специални фирми, които предлагат да ви номинират вместо вас.

Различните ордени, разбира се, имат нива като колкото е по-високо едно ниво, толкова по-голям е престижът. Изключения са Орденът на жартиера и Орденът на Тисъл, които имат само по едно ниво. Някои от нивата в другите ордени, например Компаньон на Ордена на Бат, не позволяват на удостоените да се наричат Сър или Дейм. Има и титла Рицарски Бакалавър, която е просто рицарска титла без човек да е приет в някой конкретен орден.

И това е всичко. Единствената полза от рицарството е титлата – Сър, Дейм или Лейди. 

Но статията очевидно не свършва, така че има още важни и любопитни неща. За наше щастие, чужденци също могат да бъдат произнасяни за рицари от кралицата. Но те не могат да използват Сър, Дейм или Лейди пред името си. Бил и Мелинда Гейтс, например, са удостоени с честта на рицарството, но не се ползват със съответните титли – за целта трябва да придобият британско гражданство.

Различните ордени, разбира се, имат нива като колкото е по-високо едно ниво, толкова по-голям е престижът. Изключения са Орденът на жартиера и Орденът на Тисъл, които имат само по едно ниво. Някои от нивата в другите ордени, например Компаньон на Ордена на Бат, не позволяват на удостоените да се наричат Сър или Дейм. Има и титла Рицарски Бакалавър, която е просто рицарска титла без човек да е приет в някой конкретен орден.

Преди рицарството е било толкова ексклузивно обаче, че дори и кралят не е могъл да се роди с титлата. За да се запази тази уникалност, а така и статута, който дава, крал Хенри VIII прави произнасянето на рицар нещо, което само той и само може да прави. Така е и до днес, въпреки че Елизабет II може да упълномощи някой друг, ако пожелае. Допреди това всеки с по-висок ранг, като например командир на армия, е могъл да направи рицар, когото си поиска.

Що се отнася до самата церемония – преди тя е включвала ритуално къпане (като при кръщене), но днес тя е по-скромна и включва единствено поставянето на съответния медал върху гърдите на награждавания от кралицата или друг член на кралското семейство. За да мине всичко точно, преди церемонията на награждавания се дава специална игла, която да сложи на дрехите си, върху която да се закачи медала. Самият медал пък се поднася върху луксозна възглавничка.

В тон с традицията, всеки Сър, Дейм или Лейди ще бъде наложен с меч по раменете (първо по дясното, след това по лявото), както сме виждали. 

Всеки етап от тази традиционна церемонията е потопена в символичност, а предметите, използвани в нея, са считани за национални съкровища. Например, столът, на който хората коленичат, известен като Рицарския стол, е над 100-годишен и прецизно поддържан, за да издържи в перфектно състояние още дълго време. Мечът първоначално е оръжие на бащата на Елизабет II, Джордж VI, по време на службата му като полковник от шотландската гвардия. Използва именно той, защото мечът е личното оръжие на кралицата, и всеки член на семейството, който извършва церемонията, трябва да ползва именно него.

По протокол кралицата не е длъжна да казва нищо по време на церемонията. Случвало се е обаче да се шегува или да си говори с рицаря… Все пак тя е кралица и може да прави горе-долу каквото си иска. 

Един за огромна жалост изгубен елемент от церемонията е шамарът. В миналото проекторицарят е бил зашлевяван през лицето. Причините за това не са точно ясни, но се вярва, че целта е да се установи доминация, тъй като кралската особа се счита за единствената особа, която рицарят може да остави да да направи такова нещо без последствия.

Рицарството не дава друго освен статут (който човек вече има) и повод за гордост. Не получаваме малък замък с няколко десетки селяни или няколко декара около Стоунхендж, или дори правото да убиваме като Джеймс Бонд.

Приживе британският автор Сър Тери Пратчет, след като получава рицарството си, поръчва да му бъде изработен меч, с който да се разхожда наоколо. Според закона обаче той не може да го носи със себе си, въпреки че е рицар.




Източник: chr.bg