Историята на 58-годишния американски мозъчен специалист Ибън Алекзандър, разказана от самия него, предизвика истинска сензация. Известният неврохирург от Харвард, винаги е смятал за плод на фантазията разказите на хора, преживели срещи със смъртта сред сияйна светлина и омайваща музика. Докато един ден ученият сам не изпада в кома, а неговото съзнание се отправя на дълго пътешествие. Д-р Алекзандър сподели преживяванията си на няколко пъти в “Нюзуик”, за него съобщиха водещи световни издания. Книгата му “Доказателство за рая”, излязла неотдавна, предизвика огромен интерес сред читателите.
Около 5 ч сутринта на 10 ноември 2008 г. се събудих с ранните сиптоми на това, което по-късно се оказа изключително тежка форма на бактериален менингит, споделя Ибън Алекзандър. През следващите няколко часа цялата ми мозъчна кора престана да функционира.<br /> <br /> Частта от мозъка, която отговаря за всички висши неврологични функции, остана в тъмнина, както се случи с Ню Йорк по време на урагана Санди.<br /> <br /> Отраснал съм в среда на учени, син съм на неврохирург, признава той: &ldquo;Последвах примера на баща ми и завърших неврохирургия, преподавам в Харвард и други университети. Разбирам какво се случва с мозъка, когато хора казват, че са били близо до смъртта. Винаги съм смятал, че има добри научни обяснения за пътуванията на душата извън тялото, описани от хора, които едва са избегнали смъртта.&rdquo;<br /> <br /> Във въпросния ден лекарите от болницата &ldquo;Дженерал&rdquo; в Линчбърг, Вирджиния, където по-рано и Алекзандър е работил като неврохирург, установяват, че по някакъв начин той е бил поразен от много рядък вирусен менингит, който по принцип атакува новородените бебета. Е-коли бактерии проникнали в цереброспиналната течност и на практика изяждали мозъка му.<br /> И когато д-р Алекзандър потъва в мрак, отгоре се спуска нещо, &ldquo;което не е студено, мъртво или тъмно, а точно обратното&rdquo;. Изпадналият в кома учен е обгърнат от светлина с цвят на бяло злато. Мракът се разпръсва и изчезва. Долавя музика - &ldquo;най-прекрасната, която съм слушал&rdquo;. По лъчите светлина се въздига в най-непознатия и най-прекрасен свят, който е виждал.<br /> <br /> Над облаците - пухкави, меки и розовобели - той среща в небето &ldquo;прозрачни, ефирни същества&rdquo;. След себе си те оставят дълги следи. През по-голямата част от пътуването го придружава приказно създание.<br /> <br /> &ldquo;Когато сутринта отидох в спешното отделение, шансовете ми да оцелея в нещо повече от вегетативно състояние бяха вече малки. Скоро те паднаха близо до нулата. В продължение на 7 дни лежах в дълбока кома, тялото ми бе безжизнено, а висшите мозъчни функции - офлайн.&rdquo;<br /> <br /> В подобно състояние заради медикаментите, които се вкарват на пациента, е невъзможно той да има какъвто и да е мисловен процес, а всякакви усещания, включително халюцинации са изключени, твърдят специалистите.<br /> Д-р Алекзандър го описва така: &ldquo;Една жена. Тя е млада, спомням си я в пълни подробности. Тя имаше високи скули и дълбоки сини очи. Златистокафяви къдрици бяха като рамка на красивото й лице. Когато я видях за първи път, се движехме заедно по повърхност със сложни шарки, в която след миг разпознах крило на пеперуда. В действителност навсякъде около нас имаше милиони пеперуди. Те размахваха крила край нас, потапяха се в някаква гора и отново се връщаха.&rdquo;<br /> <br /> Когато жената погледне д-р Алекзандър, той чувства, че ако се взре в очите й в продължение на 5 секунди, тя ще научи целия му живот до най-малката подробност: &ldquo;Не беше романтичен поглед, не беше и поглед на приятелство. Този поглед беше по някакъв начин над тези неща, отвъд всички представи за любовта, които имаме на Земята. Това бе нещо по-висше.&rdquo;<br /> <br /> &ldquo;Не бива да се страхуваш - му казала жената. - Нищо не можеш да направиш грешно. Винаги ще си обичан и ценен.&rdquo; След тези думи той почувствал огромен прилив на облекчение. Сякаш току-що получил правилата на игра, която играел през целия си живот, без да я разбира. &ldquo;Ще ти покажа много неща тук&rdquo;, казала отново жената. Не използвала точно тези думи, но това било значението им. <br /> &ldquo;В крайна сметка ще се върнеш обратно.&rdquo; Тогава той имал само един въпрос: &ldquo;Обратно къде?&rdquo;<br /> <br /> Жената го води през някакво пространство, което Алекзандър не знае как да опише. Озовава се в някаква огромна празнота, напълно тъмно и безкрайни място, което същевременно прелива от светлина. Светлина, която идва от някакво блестящо кълбо близо до него. Усеща, че това кълбо е &ldquo;преводач&rdquo; между него и огромното пространство наоколо.<br /> <br /> По-късно, когато вече се е събудил от комата, д-р Алекзандър попада на стих на поет от ХVII в., който му дава отговор. Тъмнината, изпълнена цялата с ярката светлина, всъщност е всепрощаващият Бог.<br /> <br /> На седмия ден от комата лекарите се готвят да прекратят медикаментите, които се борят с бактериите в мозъка му. За лекуващия лекар Скот Уейд пациентът е &ldquo;97 процента мъртъв&rdquo;.<br /> <br /> Тогава в болничната стая влизат съпругата му и двете им момчета, по онова време на 10 и 19 г. Малкият се хвърля на леглото, прегръща и милва безжизнения си татко. &ldquo;Отново ще бъдеш здрав, отново ще бъдеш здрав&rdquo;, мълви момчето. И Алекзандър отваря очи. Когато махат дихателната тръба той прошепва: &ldquo;Благодаря.&rdquo;<br /> <br /> Лекарите са изумени. Очаквали са в най-добрия случай колегата им да преживее коварното заболяване, но да остане на практика инвалид.<br /> <br /> Известно време след това Ибън Алекзандър преживява още нещо, което го връща към 7-дневното пътешествие. Когато бил бебе, непълнолетната му майка го дала за осиновяване. Сега за първи път получил снимка на своя биологична сестра, която починала, преди двамата да имат възможност да се запознаят.<br /> <br /> Като погледнал снимката, ученият онемял: сестра му била абсолютно копие на приказното момиче от пътешествието.<br /> <br /> Д-р Алекзандър признава, че до комата е бил вярващ християнин само по Коледа и Великден, когато ходел на църква. Като учен той винаги следвал принципите на рационалния ум. Посланието за безусловна любов, което получил при пътешествието си, обаче променило всичко. Това според него не противоречи на науката.<br /> <br /> &ldquo;Опитът ми показа, че смъртта на тялото и на мозъка не означава край на съзнанието&rdquo;, пише той в новата си книга &ldquo;Доказателство за рая&rdquo;.<br /> <br /> Чудеса явно са възможни. Пълното оздравяване на пациент от смъртоносна инфекция, която според теорията в най-добрия случай може да остави човек жив, но с дълбоки мозъчни травми, е медицинско доказателство за това. За Ибън Алекзандър реални са и ангелските създания, и раят.<br /> <br />