Все още няма яснота какви са военните резултати от над дузината ракети, които иранските сили изстреляха по две американски военни бази в Ирак през тази нощ. Според Вашингтон няма жертви и материалните щети са минимални, докато в Техеран говорят за унищожени самолети и десетки убити.

Постепенно става ясно, обаче, на какви оръжия са заложили иранските военни ръководители за операцията, с която да отмъстят за убийството на един от най-влиятелните хора в ислямската република – ген. Касем Сюлеймани. Телевизия Ен Би Си цитира експерта Джефри Люис, според когото вероятно говорим за атака с два вида ракети – „Киам-1“ и „Фатех-110“. Аналогична е информацията, с която разполагат източниците на британския „Дейли Мейл“.

Ударна група на самолетоносача USS Harry Truman зае позиция в Оманския залив заради иранската ракетна атака


Става дума за балистични системи тип „Земя-Земя“, които се базират на стари разработки от последните 2 десетилетия на XX век, но и които през последните години са значително модернизирани, за да бъдат днес директна заплаха за американските военни бази – едни от най-добре защитените обекти в целия Близък Изток.

Разработки от XX век с технология от XXI век
Ракетният комплекс с по-скромни възможности е „Фатех-110“. Разработен на базата на неуправляема артилерийска система, той е високо мобилен и е в състояние да изпрати 500 кг боен товар на между 200 и 300 километра разстояние. Бойната глава може да бъде конвенционална, химическа или, според експерти, ядрена. В периметъра на действие на комплекса са около две трети от територията на Ирак.

Първоначално за изстрелване са се използвали статични установки, но по-късно е разработена мобилна автономна система, с която ракетите могат да се изстрелват от всяка точка.

Историята на „Фатех-110“ датира от 1995 г., когато иранските инженери започват да работят по превръщането на неуправляемата ракета в управляема. Причината е, че закупените от Китай ракети с близък обсег се оказват изключително неудачни, а поуките от войната с Ирак през 80-те са научили Техеран, че се нуждае от средство за нанасяне на прецизни удари по близко разположени противникови цели.

Първият тестов пуск е през 2001 г., като според портала „МисълТрет“ първите разчети са станали боеготови през 2004 г. Според непотвърдени данни „Хизбулла“ и Северна Корея разполагат с известно количество от комплексите. Сирия го произвежда по лиценз.

„Фатех-110“ е усъвършенствана непрекъснато, като с допълнителни ускорители се смята, че може да порази цел на до 400 километра разстояние. Подобрена е и точността чрез вграждането на електро-оптични системи, както и такива за радио контрол, отбелязва в свой анализ Джоби Уорик във „Вашингтон пост“.

Значително по-амбициозен проект е „Киам-1“. Тя е далечен „роднина“ на съветските ракети Р-300 „Скъд“ (по-ранна модификация на която беше на въоръжение и в нашите Ракетни войски – б.р.). Бойната ѝ глава съдържа 750 кг взривно вещество или ядрено устройство, като може с нея да унищожи цел на до 800 километра от мястото на изстрелване.

„Киам-1“ е мащабна преработка на по-ранна иранска балистична ракета, която, на свой ред, е създадена на основата на севернокорейски вариант на „Скъд“. Основното външно различие е в липсата на опашни стабилизатори, като, според „МисълТрет“ това показва подобрения в системата за насочване и освен това намалява шансовете за засичане от радар.

В последния етап на полета ракетата лети с много висока скорост към целта с цел да избегне евентуални противоракетни системи. Според „Вашингтон пост“ системата за управление позволява корекция на траекторията и след пуска, което затруднява допълнително всякакви опити ударът да бъде осуетен.

Първите изпитания на комплекса са от 2010 г., а от 2017 г. е на бойно дежурство. Използван е срещу „Ислямска държава“.

Изненада ли е всичко това?
През годините иранските сили често бяха описвани от западни политици и анализатори като зле окомплектовани, организирани по архаичен начин и, в крайна сметка, напълно неконкурентни не само на американските сили в Близкия Изток, но и на техните съюзници в региона. Действително, до преди малко повече от десетилетие, иранските ракетни войски разчитаха преимуществено на съветските балистични ракети, останали от една друга епоха на военното дело. Голямата амбиция на религиозния водач Али Хаменей Иран да стане реален играч на местно равнище обаче промени това.

След инвестирането на милиони долари в разработки (а вероятно и индустриален шпионаж), както и след дълги преговори с възможни партньори като Китай и КНДР, Иран постепенно модернизира както отбраната си, така и средствата си за нападение.

Така ислямската република в момента е пазена от голямо количество модерни зенитно-ракетни комплекси внос и местно производство, а същевременно Техеран вече е в състояние да нанесе удари по цели на до 2500 км разстояние – например, крилатата ракета „Сумар“ покрива цялата територия на България, а балистичната „Седжил“ може да порази произволна цел по Черноморието или такава на сушата чак до Пловдив. И двата модела са вече на въоръжение.

През последните няколко години Техеран дава големи средства и за развиване на своите дронове. Автономните летателни апарати имат голям обсег и, когато пренасят взривно вещество, могат буквално като рояк да нападнат целта си, като така намаляват до минимум шансовете за защитниците ѝ.

Докато технологията узрява, расте и нивото на подготовка на личния състав. От десетилетия интересите на Иран в чужбина удивителна съвпадат с каузите на организации като „Хизбулла“ или като йеменските бунтовници хуси. По правило те притежават най-модерно иранско оръжие, а често се оказва и че в действията си са подпомагани от военни от ислямската република. Така и последните трупат опит, който след това да могат да прилагат и под собствения си флаг.

Йеменските хути изстреляха ракети срещу РиядБорбата с „Ислямска държава“ и враговете на Башар ал-Асад в Сирия, както и гражданската война в Йемен се превърнаха в голям военен полигон за оръжейни системи и тактики за използването им.

Именно в най-бедната арабска държава и иранските военни се сблъскаха със западния начин за водене на война и някои от водещите образци на американската бойна техника – на въоръжение при регионалния конкурент Саудитска Арабия, която преследва свои интереси в Йемен.

Още тогава бяха отиграни в реални условия редица сценарии за провеждането на ракетни нападения. Първият истински удар дойде на 14 септември, когато свързани с Иран бойци засипаха с ракети и дронове бомби най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия и така я извадиха от строя – въпреки разположените в района противоракетни батареи.


И двамата лидери имат големи проблеми у дома (импийчмънт и икономическа криза в резултат на санкциите) и агресивната реторика в комбинация с ограничени агресивни действия със сигурност намалява напрежението на вътрешнополитическия терен, но във Вашингтон много добре знаят цената на пореден конфликт, от бойните полета на който млади момчета и момичета се прибират у дома в запечатани ковчези, докато в Техеран разбират напълно, че при открита война със САЩ най-вероятно целият режим в крайна сметка ще бъде унищожен.

„Наблюдаваме този процес от известно време – с тези дронове и ракети и други неща, които всъщност пробиват защитните системи, проникват и поразяват ключови обекти“, коментира ген. Джоузеф Вотел, цитиран от „Вашингтон пост“. По думите му най-смущаващо е колко бързо са еволюирали тези системи: „Те се възползват от нашия опит“.

Какво ще последва?
Нито Доналд Тръмп, нито Али Хаменей могат да бъдат упрекнати в мекушавост, като и за двамата може с еднаква сила да се твърди, че са по-склонни на необмислено действие пред това да изглеждат слаби в очите на другите. Въпреки това, очакванията са размяната на ракети над Ирак през последните дни да не доведе до голяма война между САЩ и Иран.

Иначе казано, залозите се вдигат, но и двамата играчи на масата за покер имат много какво да губят.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Източник: bTV