На 26 март 1991 г. New York Times и Wall Street Journal излизат на първа страница с големи заглавия, посветени на финансовия крах на нюйоркския магнат Доналд Тръмп. Няколко месеца по-рано жълтото списание Spy, което от години се подиграва злостно с него, излиза с корица: “Ухаа! Малкият Доналд най-после е нещастен, пише д-р Борислав Цеков в свой анализ за "Труд".

"Последните дни на Доналд Тръмп”. Гръмват и останалите медии. Всички го отписват. Числата са безпощадни - няколко милиарда долара на червено, рязко намаляващи приходи от империята от недвижими имоти и казина заради икономическата рецесия. Цели 975 милиона долара обезпечени с лични активи на самия Тръмп.

Банките си търсят кредитите, някои от крупните имоти, като казиното Castle в Атлантик сити вече пропускат ипотечни плащания. Телефоните в офиса му замлъкват.

По думите на самия Тръмп, в публичното пространство в началото на 90-те той е превърнат в емблема на икономическата рецесия, през която преминава САЩ. Смятан е за поредният „господин за един ден“, който проблясва като фойерверк, за да угасне скоропостижно. И когато всички смятат темата „Тръмп“ за безвъзвратно приключена, той се завръща. С нови идеи, нови проекти и безкрайна енергия.

Започва нов и още по-мащабен възход на неговата бизнес-империя. Навлиза и в нетипични за него до този момент територии, като риалити-шоуто „Стажантът“, което се превръща в едно от най-успешните в американската телевизионна история. Само няколко години след като е зачеркнат от американския бизнес елит, името му се превръща в световно разпознаваем бранд, символизиращ успех, богатство и блясък.

Наред с това книгите му, посветени на неговия опит в правенето на голям бизнес се превръщат в световни бестселъри на десетки езици.

В същото време издава и четири книги на обществено-политическа тематика, в които представя възгледите си - същите, с които години по-късно извоюва историческата победа срещу статуквото и стана 45-ти президент на САЩ, а през 2020 г. концентрира доверието и политическата енергия на половин Америка, близо 75 милиона гласа, с цели 10 милиона повече от предходния вот.

Какъв обрат, какво завръщане! От каймака на американския бизнес елит до дъното на фалита и остракизма, и оттам до още по-високи върхове в предприемачеството, рекламата и политиката. Ако в началото на 90-те някой беше казал, че на Тръмп предстои не само бляскаво бъдеще в бизнеса, но и успешна кариера на държавник, щяха да го помислят за ненормален. Но Доналд Тръмп опроверга всичко и всички.

Сега, когато излезе от Белия дом, след едни избори, които голяма част от американците твърдо смятат за опорочени, всички негови врагове и завистници го отписват. И в същото време ги тресе голям страх, защото по-умните сред тях осъзнават, че обществената подкрепа за Тръмп и неговата политика не само не намалява, а напротив - ще оформя облика на Републиканската партия задълго.

Ще станем ли свидетели на поредното завръщане на Доналд Тръмп? Предстои да видим. Но има всички необходими предпоставки.

Първата стъпка е да консолидира партийното представителство в Конгреса около доктрината „Тръмп“ на предстоящите догодина междинни избори. Това означава изваждане от играта на маломерната, но гласовита анти-Тръмп опозиция. Спецификата на американските партии, за разлика от нашите например, е в това, че партийната върхушка няма решаващата дума в кадруването и номинациите. Важно е кой има подкрепата на избирателите.

И тук е силата на Тръмп, която го превръща в истински властелин и кингмейкър на Републиканската партия. Огромната част от тези близо 75 милиона американци са лоялни към него и искат партия по негов образ и подобие. Съвсем закономерно е политическото представителство на партията в Конгреса догодина да бъде съобразено с тези нагласи. Тази стъпка вече е в ход. Онзи ден, в събота, Републиканската партия в щата Уайоминг, на практика сложи точка на кратката политическа кариера на Лиз Чейни - конгресменката, която гласува в долната камара на американския конгрес в подкрепа на импийчмънта на Доналд Тръмп. След като преди седмица я порицаха, сега републиканците обявиха, че няма да участват във финансирането на предстоящата кампания за преизбиране на Лиз Чейни и даже я призоваха да върне даренията, които е получила за предходната кампания.

Въпросната Чейни е дъщеря на бившия вицепрезидент Дик Чейни, кийто заедно с Буш, покойния Джон Маккейн, Ромни и редица други формираха крилото на неоконсерваторите, доминирало Републиканската партия преди възхода на 45-ия президент Доналд Тръмп. През последните седмици републиканците се разграничиха и от останалите анти-Тръмп фигури - порицаха вдовицата на Маккейн - Сидни, която открито подкрепи Байдън; осъдиха колебливото поведение в Сената на Мич Макконъл, а в Охайо удариха звучен плесник на отдавна забравения Джон Кейсич. Сенаторът от Флорида Марко Рубио пък се е снишил, защото знае, че само с едно мръдване на веждата Тръмп може да осуети преизбирането му. Неслучайно в меродавните кръгове във Флорида се носят слухове, че Иванка Тръмп загрява за следващите избори за Сенат.

А някои дори разсъждават върху хипотезата самият Доналд Тръмп да стане сенатор от Флорида. Прочее, в историята има такива примери - президентът Андрю Джонсън е избран за сенатор след излизането от Белия дом, а пък Джон Куинси Адамс за член на долната камара. Но ако догодина републиканците с активната подкрепа на Тръмп успеят да си върнат мнозинството поне в едната законодателна камара, е твърде възможно 45-ят президент да премине в открито политическо настъпление за президентските избори през 2024 г.

Втората стъпка ще бъде активизирането на Тръмп като критик на Байдън през свободните медии ии социални мрежи. И като „мъченик“ на народния бунт срещу корумпираното Вашингтонско тресавище. Това се очаква скоро след отхвърлянето на импийчмънта в Сената. Политиката на новата администрация неизбежно ще бръкне дълбоко в джобовете на средния американец. Цените на бензина вече литнаха нагоре. Безработицата ще ги последва. Контрастът между икономическия възход при Тръмп и очертаващата се стагнация и обедняване при Байдън, ще бъде попътен вятър в платната на 45-ия президент. А едва ли някой се съмнява в лидерските способности на Тръмп да енергизира своята електорална база с унищожителни критики срещу статуквото.

Успее ли с тези ходове, Тръмп ще трябва да вземе своето лично решение - дали ще се кандидатира отново през 2024 г., или ще даде мощно рамо на друг кандидат, който да продължи неговата политика. Като например бляскавият юрист и политически боец - сенаторът от Тексас Тед Круз.

Въобще, слуховете за политическата смърт на Доналд Тръмп са силно преувеличени. Той остава ключов фактор за американската политика. Целият въпрос е, дали пак ще успее да напише история с ново „голямо завръщане“, както през 90-те. Потенциал има. Но все пак политиката е много по-сложно и по-непредсказуемо занятие от бизнеса.