Чешкото правителство рухна насред европейското си председателство. Моментът трудно би могъл да бъде по-неподходящ - не само с оглед на финансовата криза, но и заради Лисабонския договор. Анализ на Дойче веле.
Пред Европейския парламент чешкият министър-председател Мирек Тополанек се опита да пренебрегне възможното отражение на чешката правителствена криза върху Общността. Вотът на недоверие няма да повлияе на чешкото председателство, то ще продължи да работи както досега. И фактически Тополанек ще остане на власт до назначаването на ново правителство.
Паралелно той изтъкна, че това не е първият път, в който правителство пада по време на европейското си председателство. Същата ситуация се случва на два пъти през 90-те години, без да се предизвикват твърде големи проблеми за Европейския съюз.

Същинската опасност
Но сегашният случай е по-различен, моментът е по-специален. Европейският съюз преживява най-тежката икономическа криза от създаването си. И има спешна нужда от Лисабонския договор, нератифициран от Ирландия и от самата Чехия.
Що се отнася до икономическата криза, Европейският съюз в краен случай би могъл да преживее смяната на кабинета насред председателството точно, както би се получило и ако сегашното правителство остане на власт до средата на годината. Тъй като наистина важните играчи са големите държави от Общността като Германия, Франция и Великобритания. И трансатлантическите отношения надали ще пострадат от това, че Тополанек определи пред Европарламента американската оздравителна програма като "Път към ада". Но никой не би могъл да лиши чехите от ратификацията на Лисабонския договор, а така те са в състояние да стопират целия процес на реформи в Общността.
Което е и същинската опасност - сега чешкият президент Вацлав Клаус владее положението. Той, който е отявлен противник на реформаторския договор, трябва да назначи ново правителство. Без излишно да бърза, тъй като конституцията не го обвързва със срокове. И естествено би могъл да подбере човек, който също отхвърля Договора.
Фатален сигнал
Долната камара в Прага вече е ратифицирала Договора, но не и Сенатът. В който представителите на консервативната демократична Гражданска партия на Тополанек имат мнозинство, мнозина от тях са противници на Лисабонския договор. Сега Тополанек се измъква от отговорността с твърдението, че вече не може да контролира ситуацията в партията, Договорът няма да бъде ратифициран.
Ако това стане, сигналът ще е фатален, особено сега. Икономическата криза сплоти Общността. Всички видяха колко е важно да се действа съвместно. Окончателният провал на реформаторския договор би могъл сериозно да накърни духа на единството. А иронията в цялата работа е, че големите държави в Европейския съюз могат отлично да се справят и без Договора - най-голяма нужда от него имат малките като Чехия. /БЛИЦ