Търговец на овце, кози и крави прави бизнес с хора, твърди реномираното списание
<em>Покъртителен репортаж за българските гастарбайтери в Германия публикува най-авторитетното немско списание &bdquo;Шпигел&ldquo;. Макар че българите все още нямат неограничен достъп до германския пазар на труда, търговци на хора са намерили пролуки. Модерните робовладелци &quot;доставят&quot; българи, работещи за по 3 евро и живеещи в мизерия.</em><br /> <br /> Според &quot;Шпигел&quot; българите са една от най-многочислените миграционни групи в Германия. Огромните разлики в благосъстоянието осигуряват постоянен прилив на нелегална работна ръка. От 2007 г. броят на българите в Германия се е увеличил с около 36 000 души, а прирастът само през последната година е възлизал на повече от 20%.<br /> <br /> <u><strong>Текстът на &quot;Шпигел&quot; с незначителни съкращения:<br /> </strong></u><br /> <em>Никой не знае колко българи живеят в Германия вън от всякакви официални статистики. Те са нископлатена работна ръка за по 3 евро на час максимално. Повечето не знаят немски. Нямат квалификация. Те преживяват ден за ден, предлагайки работната си сила на всеки, който плаща колкото и да е...<br /> <br /> В Германия влизат, ползвайки правото на всеки европейски гражданин за легален престой като турист в рамките на три месеца. След това някои създават фиктивна фирма, продължавайки да се трудят като наемни работници на черно, а други просто потъват в нелегалност. Шансовете да бъдат разкрити са минимални.<br /> <br /> В Русе съществува нещо като офис - в кафене на бензиностанция, където един път седмично се обсъжда кой за кои германски градове ще пътува. Единият от тези модерни търговци на робски труд в миналото търгувал с добитък - с овце, кози и крави. Животните трябвало да бъдат здрави, силни и работливи. Бизнесът му вървял добре. Днес той търгува с хора - здрави, силни и работливи. Бизнесът му върви значително по-добре.<br /> <br /> Евтината българска работна ръка е търсена в Германия, а и в други страни на Европа - на строежи, по пристанища, в заведения за хранене и като чистачи. По мобифона постоянно идат нови поръчки: търси се човек за пицария в Дания, за склад във Франкфурт, една жена като чистачка в датско село. &quot;Доставям ти я във вторник срещу 450 евро в брой&quot;, обещава трафикантът и си записва поръчката. От тях 200 отиват в собствения му джоб.<br /> <br /> Разкъсан от употреба тефтер върши цялата работа на подвижно германско-българско бюро по труда. В него са записани имената на потенциалните работници с данни за ръст, възраст и професия, ако имат такава. Щом профилът им отговаря на търсения в Германия, незабавно го транспортират дотам, свързват го с работодателя и му помагат да си намери място за спане. Всяка седмица единият от въпросните търговци на хора докарва с микробуса си по осем работници от България. На година са към 400, а хиляди други пристигат по подобни канали, примамени от мечтата за благосъстояние и възход.<br /> <br /> За набирането на работната ръка &quot;предприемчивите бизнесмени&quot; обикалят българските села с визитни картички в ръце и заговарят младите мъже със здраво телосложение. За транспорта до Германия всеки плаща по 150 евро предварително. За да платят сумата, мнозина са принудени да заложат или продадат и последното си имущество. Преди германската граница на пътниците се раздават по няколко стотин евро в брой, за да могат да покажат, че разполагат с лични средства, а една модерна видеокамера служи като алиби за легендата, че всички отивали на сватба на свой роднина.<br /> <br /> 150 евро струва осигуряването на нелегален подслон в Германия, който в повечето случаи се състои от един изтърбушен стар дюшек. Единият от пътуващите в минибуса слиза в Лудвигсбург. Там живее със седем други българи на общо 60 кв.м площ и работи на черно по строежи. Друг пътник е за берлинския квартал Ной-Кьолн. Там живее с още девет души в тристайно жилище.<br /> <br /> Алчността на работодателите, които предпочитат да плащат по 3 вместо по 8 евро или на наемодателите, които искат да припечелват допълнителни, необлагани доходи, осигурява на трафикантите на хора добри възможности за препитание. А как я карат наемните роби от България? Това е друга тема...<br /> <br /> 46-годишният Ерфан от Сливо поле пристигнал в Германия, за да работи в склад. Работодателят обаче го изхвърлил след само три седмици, защото бил прекалено възрастен и недостатъчно як. Оттогава Ерфан стои всеки ден на уличната борса - с надеждата, че ще бъде нает срещу 10 евро, за да разчисти някое празно жилище от боклуци. Живее в таванска стаичка, без тоалетна и без баня, която си дели с плъховете, примамени от остатъците храна. Дори не успява да си плати наема от 150 евро, а е натрупал и други дългове към трафиканта. &quot;Вземи ме обратно към България&quot;, моли го той редовно. &quot;Първо си плати дълговете. Да не съм те осиновил&quot;, е редовният отговор на робовладелеца.<br /> <br /> </em>Превод: &quot;Монитор&quot;<em> </em>