Една малка ампула пълна със серум и една спринцовка – това е нужно на докторите, за да сложат край на живота на някой, който е пожелал да си тръгне от този свят по една или друга причина. Казват, че да умреш е като да заспиш завинаги. Същото е и с евтаназията – минута, след като серума вече е във вените на пациента, той заспива. После умира. Без страдание и без болка.
В последните седмици около темата за евтаназията отново се разшумя. Причината бе младата  Ноа Потховен, която реши да умре, защото животът й бе "непоносим“. Момичето бе спряло да се храни и да приема вода преди да почине, но недоразбиране от страна на медиите разпространи новината, че Ноа се е подложила на евтаназия, която е легална в Холандия.

В Белгия процедурата е легална от 2002 година. Тя е може би най-либералната държава в света, що се отнася до евтаназията. Миналата година 2357 са решили да прибегнат до услугите на доктори, за да сложат край на живота си.

Само в шепа държави тези медицински служители просто си вършат работата. В други, като Великобритания, евтаназията се смята за убийство, а докторите са престъпници, които, ако бъдат заловени, ще прекарат остатъка от своя живот зад решетките.

Почти всеки ден доктор Явс де Лохт получава документи на хора, които искат евтаназия. Той може да извърши само една на месец.

"Ние всички ще умрем и имам право да поискам качествен край на живота си.“

Алън има ALS – атрофия на мускулите, която вече го е лишила от възможността да ходи. Той пристига в кабинета на доктор Лохт от Франция, заедно с двамата си сина и линейка. Казва, че иска да е сигурен, че когато реши, ще може да сложи край на живота си.

"Най-вероятно това ще стане, когато загубя възможност да говоря и да се движа напълно“, обяснява той. Повечето хора с неговата болест умират до три години след поставената им диагноза.

"Трябва да приемем, че не може да излекуваме всички и е наша работа да облекчим пациента, да спрем болката му. Аз все още съм доктор, дори и до самият край", казва Лохт пред BBC. "Това е важен акт, труден и много емоционално въздействащ. Но не мога да нарека това убийство. По-скоро съкращавам неговата агония и страдание. Аз изпълнявам последните грижи за него, но не се чувствам така, сякаш го убивам".

Луис е на 79 години и е в отлично здраве. Знае, че ако сега поиска евтаназия, процедурата ще й бъде отказана. Тя не покрива нито едно от трите основни условия.

"Вярвам в това, че рано или късно трябва да се срещнеш със смъртта и ако можеш – трябва да го направиш изправен. Това е нещо, което засяга всички ни. Но искам да знам, че имам право да приключа живота си достойно. Не искам да свърша на място, което мирише на урина“, казва Луис пред BBC.

Доктор Лохт е сложил край на живота на близо 100 души. Преди няколко години започва да записва историите на някои от своите пациенти. Той разказва за жена, която можела да си говори с него само чрез компютърен софтуер. Последното й изречение било "Благодаря, че ме облекчихте. Толкова съм уморена".

"Трудно е да кажеш не"

Лохт обяснява, че трябва да преглежда множество кандидатури и не може да приеме всички от тях. За това избира най-тежките случаи. Понякога отказва интервенцията, не заради здравословното състояние на клиента, а защото става дума за негови приятели или хора от семейството му. "Просто не мога да го извърша аз", казва той.

Вечерта преди всяка процедура, доктор Лохт посещава пациентите си.

"Идвам за да се уверя, че не си променил мнението си през нощта?", казва той на 82-годишният Михаел, бивш полицай, който страда от фатален рак на челюстта. В началото мъжът е убеден, че ще се излекува или поне, че ще се бори до край. Но тежкото лечение не проработило, а болката, която Михаел изпитвал, била толкова силна, че дори обмислял самоубийство. Не го направил, защото искал да умре с достойнство.

"Бях облекчен, когато се запознах с доктор Лохт“, казва Михаел. От една година той се храни само с тръби. Признава, че се чувства не като човек, а като куче.

"Значи това е последната вечер от живота ти.“

Михаел е категоричен, че няма да размисли: "Тежко е, но се опитваме да се смеем. Поне Изабел, съпругата ми, е подготвена и знае, че ще умра. Нещо, което нямаше да е така, ако бях загинал в инцидент. Най-важното е, че не рака решава кога ще си отида. Това е изцяло мой избор.“

В 10 часа на 23-ти април, Михаел заспива завинаги.