У нас все още няма случай на Омикрон, но в Националния център по заразни и паразитни болести се извършват интензивни изследвания. Въпросът е не ако, а кога ще се появи Омикрон у нас. Това заяви в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" вирусологът от Националния център по заразни и паразитни болести проф. Нели Корсун.

„Всичко зависи от инфекциозността на вируса. Все още не е установено дали той е по-заразен от варианта Делта”, добави тя.

„Не само големият брой мутации е обезпокоителен, но и наличието на такива, които са отговорни за повишена инфекциозност. Други мутации пък придават способност на вируса да избягва имунитета, създаден от предишно заболяване или от ваксинация”, коментира още Корсун.

На въпрос кой имунитет при Омикрон е по-силен – този при преболедуване, или този при ваксинация, тя отговори: „Засега няма категорични данни за това. Има обаче публикация в Nature, която показва, че силно мутирал вариант на синтетичен вирус с 20 мутации в шиповия ангитен, Омикрон има 30, е абсолютно резистентен към антителата и от преболедували, и от ваксинирани”.

„Необходими са поне 2-3 седмици, за да се получат категорични резултати за това до каква степен Омикрон ще доведе до намаляване ефекта на ваксините и на неутрализиращите антитела при преболедувалите”, коментира вирусологът.

„Счита се, че при Омикрон по-чести симптоми са болки в цялото тяло и силна отпадналост, докато характерни симптоми за коронавируса като кашлица и загуба на вкус и обоняние почти не се срещат”, каза още проф. Корсун. 

„СЗО счита, че затварянето на граници е неправилна реакция, защото това няма да спре разпространението на новия вариант, а само ще се забави вноса му. Това пък ще даде възможност на здравните системи да се подготвят”, смята тя.

Проф. Нели Корсун коментира и възможността за задължителна ваксинация. „Тя би съдействала за ограничаването на коронавируса. Това обаче е крайна мярка и то при положение, че други мерки, които са насочени към убеждаване на населението да се ваксинира, не дават нужния ефект”, каза тя.