Даряваше хората с усмивка, с топлина и обич
<em>Популярният певец Цветан Панков е роден през 1949 г. в Плевен. Откритие е на Вили Казасян. Той е единственият българин, подгряващ певец на известната група &quot;Червените китари&quot;. Умира млад и огорчен. <br /> <br /> Женен е за полякинята Уршула-Мария Панкова, която днес споделя своите спомени.<br /> <br /> </em><strong>- Как се запознахте с Цветан Панков?<br /> </strong>- Аз съм от Краков, от центъра на Краков. Завърших гимназия и веднага започнах работа. Тогава по профсъюзна линия много се пътуваше с организирани групи на почивка в чужбина. Много скоро и на мен ми предложиха. Маршрутът беше: една седмица в Турция и на връщане една седмица в Слънчев бряг. Хранехме се в голям ресторант. Вечерно време Цветан пееше там. Той беше много популярен &ndash; взел трета награда за изпълнител на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;. Беше гастролирал с Вили Казасян в Полша и говореше добре езика. В групата почиващи аз бях най-младата, на 19 години, доста хубава и необичайно за полякиня &ndash; с черна дълга коса. Той се завъртя около мен. Започна да ме ухажва и да ми говори, че ще се ожени за мен. Броените дни от почивката свършиха и аз си заминах, но влюбена до уши.<br /> <br /> <strong>- Но връзката ви продължи?<br /> </strong>- Да. Тогава нямаше големи възможности за пряко общуване, както днес. Но през декември той дойде. Остана за Коледа и Нова година. Запозна се със семейството ми. Излизахме, ходехме по кафенета и ресторанти. А там пълно с руси сладки полякини. А той само върти очи. Слаб му беше ангелът, но и жените се лепяха по него като мухи на мед. <br /> <strong><br /> - Въпреки изкушенията любовта ви издържа?<br /> </strong>- Аз пристигнах в България. Как ще го изпусна, толкова го обичам! По онова време беше трудно да се подготвят документите за смесен брак. Но при нас всичко стана без проблеми. На сватбата той беше в масленозелен кадифен костюм, а аз в млечнозелена рокля. И до днес нямам обяснение защо не бях с бяла рокля. Така решихме, така го направихме. По средата на сватбената церемония връхлетя големият Георги Парцалев и се развика: &bdquo;Хайде, бате, не чакай, настъпи я!&rdquo;. Но аз бях научена предварително и вече бях свършила тази работа.<br /> <br /> <strong>- Как живеехте?<br /> </strong>- Разбирахме се и се уважавахме. В началото нямахме жилище. Спомням си каква радост беше, когато се сдобихме с малкия апартамент, в който и сега живея. И в хубави, и в трудни дни бяхме заедно, бяхме щастливи.<br /> <br /> <strong>- Как разбрахте, че нещо при него се променя?<br /> </strong>- Започна да пее по баровете. Връщаше се пийнал. Реших да &bdquo;проуча&rdquo; нещата. Отидох с него в бар &bdquo;Хемус&rdquo;. Там участваше в програмата. Беше свеж. Отиде да се подготви за участието. Изпя три песни и дойде в ръка с една малка вазичка с едно цвете. Отиде до тоалетната. Върна се без вазичката и почерпен. Не можах да повярвам. Не издържах и влязох в мъжката тоалетна и какво да видя &ndash; вазичката там изоставена. Разбрах, че е била пълна с алкохол и е трябвало да бъда заблудена.<br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате тази негова нарастваща любов към алкохола? <br /> </strong>- На пазара &bdquo;Ситняково&rdquo; открихме сергия за плодове и зеленчуци. Цветан даряваше хората с усмивка, с топлина и обич. Мнозина от купувачите, вглеждайки се в него, питаха: &bdquo;Ама не сте ли певецът, наречен българския Том Джонс?&rdquo;. А той им отвръщаше: &bdquo;Аз съм, но вече близо две години не пея&rdquo;. Беше му много болно, че колегите от неговото поколение го забравиха, а той ги обичаше искрено. Не го поканиха на възпоменателните концерти за Петър Чернев и Зорница Попова. Цветан не искаше да бъде богат, но искаше да живее нормално в родината си. И да пее, защото за него нямаше нещо по-хубаво от музиката.<br /> <br /> <strong>- Как се случи най-лошото?<br /> </strong>- Изведнъж, както идват лошите неща. Единствено Борето Годжунов от певческата гилдия дойде да си вземе последно сбогом с колегата си.<br /> <br /> <strong>- Кои бяха любимите неща в живота му?<br /> </strong>- Винаги е казвал: &rdquo;Семейният уют е моята реалност!&rdquo;. Обичаше спокойствието. Обожаваше сина ни Мишо. Живееше с песента.<br /> <br /> <strong>- Синът ви наследи ли таланта на баща си?<br /> </strong>- Не. Той се увлече по съвременните технологии. Компютърен специалист е и чудесен програмист. <br /> <br /> <strong>- Как живеете днес?<br /> </strong>- Като чужденка в родината на починалия съпруг. Получавам сто лева като вдовица, която е издържана приживе от съпруга си. Моят син ми помага, когато и с каквото може. Често разтварям плика със снимките и си спомням, че съм била хубава и най-важното &ndash; щастлива!<br /> <em><strong><br /> <br /> Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>