нис Варуфакис е съосновател на движението DiEM25, бивш министър на финансите на Гърция и автор на книгата And the Weak Suffer What They Must? Europe"' Crisis and America's Economic Future. Текстът е публикуван в The Guardian, цитиран от Money.bg със съкращения.

Пролетта вече се усеща във въздуха в Гърция. Дори и в най-тежките времена новото събуждане на природата дава надежда. Но тази пролет ще се окаже жестока за тези, които не могат да се измъкнат от хватката на продължилата десетилетие криза, от която униженията произлизат едно след друго.

Костас има малка книжарница в моя централен квартал в Атина и му е трудно да скрие тревогата от лицето си. Преди 15 г. той използва апартамента си за гаранция по бизнес кредит, с който да инвестира в книжарницата. Когато гръцката дългова криза удря с пълна сила, той не може да обслужва заема си.

Днес Костас е сред стотиците хиляди, изправени пред възбрани от фондове, които са придобили дългове като неговия от банките на ниски цени. Съдебният изпълнител и аукционерът кръжат над притеснени собственици на домове и малки бизнеси, като Костас.

Любопитно, той почти не говори за това, обхванат от медийната лудост покрай 30-те хиляди бежанци, които турският президент Реджеп Тайп Ердоган освободи от лагерите. "Почти не можем да се изхранване, как ще помогне на тези отчаяни души?", се пита той.

Читателите на международната преса, която от две години празнува икономическото възстановяване на Гърция, ще побърза да определи историята на Костас като частен случай. И ще подчертае, че инвеститорите, които придобиха гръцки дълг или акции преди няколко години се радват на възвръщаемост, която никой друг пазар не е предоставил.

Нещо повече, правителството на Гърция тегли заеми за 10 години с лихва по-малко от 1%. Щом може да рефинансира дълга си при такива ниски лихви, това е знак за възстановяване?

Парадокс е гръцка дума и си има причина за това: днес Гърция доказва, че е възможно една държава и голяма част от гражданите ѝ да потъват все по-дълбоко в неплатежоспособност, докато олигархията печели пари. Но защо инвеститорите дават пари на Гърция - и то евтино - ако страната остават в банкрут?

Причината е тройката кредитори на Гърция - ЕС, Европейската централна банка и МВФ - които извадиха 85% от правителствения дълг от пазарите и го прехвърлиха на раменете на европейските данъкоплатци. Те отложиха и всички плащания за след 2032 г. и дадоха още €30 млрд. заеми на Атина.

Така че защо инвеститорите да не дават заеми на Гърция за малка, но все пак съществуваща, лихва, когато алтернативата е да дават кредити на Гърция или Нидерландия при отрицателни лихви? Докато гръцкото правителство остава затворник на модела на тройката, отдаването на кредити на Гърция е печеливш залог. Парадоксът е разрешен!

Обръщайки глава към частния сектор, как инвеститорите могат да печелят от него, ако е банкрутирал? Много лесно, както показва случаят на Костас. Заемът му е от €100 хил. е продаден от банката на хеджфонд за едва €8 хил. Ако фондът продаде на търг апартамента му за €20 хил., печалбата е астрономичесите 250 процента. Фактът, че той ще загуби и дома си, и книжарницата, което ще има и ефект върху данъците и разходната част на бюджета (той ще започне да получава помощи за безработица), не е фактор нито за хеджфонда, нито за международните медии.

През първата фаза на кризата всички социални класи, с изключение на най-богатите 0,1%, бяха в тежка ситуация. Но от 2018 г. трите социални групи се справят различно. Най-голямата група, към която принадлежи и Костас, продължават да се мъчат в затвора на дълга и да потъват в безнадеждност. Средната група достигна дъното и вече живее в ужасна, но все пак по-стабилна ситуация. Една малка група пък се справя отлично: подкрепена от продажбите на публични активи, свързана с хеджфондовете и с европейското финансиране.

Новото правителство на Гърция, водено от Кириякос Мицотакис, е интересна коалиция от фигури. Едната фракция, близка до кръга на премиера, представлява интересите на неолибералната олигархия, решена да продължи с остеритета, наложен от тройката, и с продажбите на държавни активи, от които те забогатяват. Втората, ултрадясна и изцяло ксенофобска фракция са местният клон на това, което наричат националисткия интернационал (например Доналд Тръмп, Матео Салвини, Виктор Орбан, Марин Льо Пен, Нарендра Моди и др.)

Тази крекха коалиция на неолиберали и расисти консерватори се държи от комбинация от решения, които облагодетелстват олигархията, вълна авторитарност и тръмпски подход към мигрантите.

Когато, рано или късно, наративът за икономическо възстановяване блесне като лъжа, правителството ще експлоатира притесненията на хората относно миграцията.