Постановката от Росенец е катализатор за разгаряне на страсти по отношение на държавата и на държавното управление. Това мнение изрази във фейсбук адвокатът Борислав Янушев, цитиран от "Правен свят". 

По думите му целта й е да постави възможно по-голяма част от обществото в положение да разсъждава за общественото битие на институциите и на някои техни представители, както и за качеството на собствения си живот, през призмата на емоциите вместо през тази на здравия разум, основан на фактите, долу-горе се постигна.

"Мащабът на емоцията обаче, въпреки бързината в изпълнението и вероятно внимателното обмисляне на механизма за предизвикването ѝ, не се оказа толкова голям, че да събере критичната маса необходима за по-дълбоки промени. Това е така, защото природата на емоционалната ситуация не е да предизвиква дълбоки промени, а да предизвиква импулсивни реакции", добавя той.

"Емоцията, особено силната, изисква много енергия, което я прави относително краткотрайна, а с краткотрайни усилия национален манталитет в дългосрочен план или в дълбинен план не се променя, също както като спринтирате един път няма да се научите да тичате. Следователно посредством емоцията се целят бързи промени, което навява натрапчиви мисли за процес подобен на телефонната измама.

Емоционално повлияно множество хора избухна и започна да пропагандира къде разумни, къде не, тези за промяна.

Започна да генерализира в заключенията си, достигайки до неподозирани глупости, и да осъжда, да зачерква, да групира, въобще развихриха се въображението и емоционално замъгленият интелект, и вместо да си задават въпроси, което е далеч по-същественото за качеството на живот, започнаха да дават отговори. И това ще мине, гласи хилядолетната мъдрост.

Междувременно като съгласувани помежду им, което за мен е изключително тревожно, ако го разглеждаме като механизъм, се редят ходовете на политиците и от двете страни на тази привидна барикада", пише още той.

Затова ви поднасям някои (мои) примерни въпроси/ съмнения (сигурен съм, че имате и ваши такива, формулирани или не), които, възможно по-очистено от всякакви пристрастия и оценки, всеки може чистосърдечно да си зададе и да опита да види дали в поднасяните от политическите, от медийните, от олигархическите, от управленческите, от експертните лагери (като бази, на които се дава думата и поради това най-чуваеми) тези и информация се съдържат елементите, от които да сглоби своите отговори:

- Кой ходи на плаж/на брега с националния флаг? (На пръв поглед това е глупост, нали? На плаж не се ли ходи с чадър? Тогава каква е целта на тази необичайност?)

- Защо именно днес се отива на плаж със знамето? Каква театрална постановка/ какъв сблъсък се готви? (Къде беше през последните години въпросният плажуващ, защото проблемният комплекс не е от вчера там? Чрез забиването на националния флаг промяна ли иска плажуващият или иска комплекса/ ролята на онзи в комплекса? Или просто търси скандал?

Впрочем кой има моралното или пък юридическото право, кой е достоен да носи и да забива националния флаг където и да било? Къде можем да поставим знаменосеца в редиците на българските знаменосци? Това ли е нашият най-достоен знаменосец към момента?

Ако да, докъде се простира неговото достойнство спрямо актовете, които той може да извършва с националния флаг? Ако не, редно ли е да му вземем националния флаг от ръцете и да го изгоним като мръсно коте?)

- Умишлено ли се предприема конфликтният процес тъкмо по време на пандемията? Поражение върху какво ще доведе съчетаването на тези събития? Как биха се предпазили хората от (частичното) сбъдване на някои рискове за здравето на нацията например?

Кой ще бъде отговорен за разпалването и за използването на народното недоволство, при което се осъществят нежеланите рискове? Кой има интерес от причиняване на максимални поражения върху обществото и държавата ни (напр. при служебно правителство, назначено от сегашния президент, съчетано с рязко увеличение на заболеваемостта на коронавируса и влошаване на икономическата ситуация)?

- От колко време се подготвя сценарият за този сблъсък? Къде е съставен този сценарий? Кой участва в сблъсъка активно или отстрани, използвайки студена пресметливост, и кой вика „мафия“ и „оставка“, жертвайки времето си електронно и на улицата и рискувайки здравето си, повлиян от емоции?

- Колко пари струва организацията и оркестрацията на този сблъсък (на всяка от групите граждани, участващи в него) и откъде идват тези пари?

- Проблемите на обществото ни отделни ли са от мен или аз съм част от тях и част от решението им?

- Кой създава (Как се създава) народното недоволство? Кой го (Как се) разпалва? Кой иска да го (Как се) използва?

- Ако днес разкараме от държавното управление всички, които искаме да се разкарат (без значение дали е основателно или не), това ще реши ли проблемите ни или само ще смени тези, които твърдят, че искат и евентуално биха могли да ги решат? (Тук за по-любознателните имам допълнителен въпрос, при който си въобразяваме наивно и изцяло погрешно в името на въпроса, че решението за смяна на отбора зависи само от нас: Ако приемем, че пускаме другия отбор на терена, кого по-точно пускаме и колко е дълга резервната му скамейка (защото бая търчане се очертава по целия терен, а мачът е по-дълъг, отколкото някога някой си е представял), от кога не е играл с топка и каква е игровата статистика на хората от отбора му?)

- Как трябва да гледам на политическите, на медийните, на олигархичните, на управленческите, на експертните и пр. послания към мен/ към публиката?

- Конфликтът, който се разиграва пред мен/ пред публиката с участието на групи от нея, автентичен ли е, неподправен ли е? Аз част ли съм от конфликта и част ли съм от решението му или решението за започването и за приключването на конфликта е взето предварително някъде другаде и в момента се изпълнява къде оркестрирано, къде не, пред очите на всички?

Мисля, че в подобни периоди, макар да е трудно да се остане безучастен или привидно безразличен, особено важно е да запазим възможно по-неповлияна от емоции преценката си за механиката и целите на разиграващите се процеси, за евентуалното наличие на скрит дневен ред, различен от лайтмотива, в който бихме могли да бъдем въвлечени в наша вреда.

Задаването на въпроси в по-голяма степен би ни защитило и запазило от нежелани резултати, отколкото даването на отговори. Ползата от съмнението ще се окаже с неподозирано голяма ценност.

Опитвам да чуя своите въпроси и съмнения и да сглобя своите отговори, а до тогава In dubio pro reo", пише в заключение той. 

 

Росенец (време за четене 5-7 мин.) Постановката от Росенец е катализатор за разгаряне на страсти по отношение на...

Публикувахте от Bozhidar Yanushev в Понеделник, 13 юли 2020 г.