Когато в Полша през есента на 2015 г. идва на власт националистическата и консервативна партия „Право и справедливост”, много поляци се забавляваха с шутовските изпълнения на военния министър Антоний Мачеревич, но сега на никого не му е до смях: 68-годишният министър веднага се заема да търси неблагонадеждни елементи, заразени с чумата на социалистическото минало или руски агенти.
Чистката в армията е впечатляваща: безцеремонно са разгонени 82% от командния състав на Генералното командване на родовите Въоръжени сили, а Генералният щаб за година се обнови с 90%. Никоя армия в света не може да понесе такова сътресение, защото е загубена приемствеността.
 
Министър Антоний Мачеревич по образование е историк, на млади години бил привърженик на идеите на Че Гевара. Никога не е имал нещо общо с армията, но обожавал армейската атмосфера и особено военния церемониал, армейската супа от грах и мундирите. Той с нескривано удоволствие облича полевата военна униформа при тръгване на инспекции в гарнизоните, приема паради и доклади на командирите, произнася патриотични речи.
 
Неговата втора определяща черта е яркият антирусизъм и подозрителност, граничеща с фобия: той навсякъде вижда руски шпиони. По време на своя първи контакт с полската армия на политическо поприще, през 2006-2007 г. той заема поста заместник-министър на отбраната и практически ликвидира военноинформационните служби – разузнаване и контраразузнаване. По време на техния погром, той дава гласност на многобройна секретна информация.
 
След като стана военен министър през октомври 2015 г. Мачеревич веднага и без никакви мотиви разтрогна договора за доставка на френски бойни вертолети Eurocopter EC725 Caracal за гигантската сума 3,5 млрд евро. Това доведе до сериозна криза в междудържавните отношения. Шокираният Франсоя Оланд отмени визита във Варшава. В Париж обсъждаха кардинално преразглеждане на военното сътрудничество с Полша. И отново никой не потърси отговорност от Мачеревич.
 
Неуравновесеният министър направи и други международни скандали. Именно той пусна в сейма сензацията, че Египет препродал на Русия купените от Франция два десантни кораба „Мистрал” за символичната сума от 1 долар.
 
Мачеревич публично намеси името на командващия силите на НАТО в Европа генерал Скапароти, че уж бил признал като свое задължение да изясни причините за авиокатастрофата на 19 април 2010 г. край Смоленск. След няколко дни Мачеревич заяви, че Скапароти никога не му е казвал такова нещо.
 
При тези убеждения подготовката за война с Русия стана натрапчива идея на министъра, а мнозина поляци започнаха да го наричат „министър на войната с Русия”. Но как да подготвя армията за война, след като наоколо било пълно с руски шпиони. Към „динозаврите от миналото” били причислени и по-млади офицери, които никога не са стъпвали в Русия, но са завършили в Полша „идеологически неправилни” военни училища от времето на социализма.
 
Мачеревич „прозрял”, че с тази проядена от шпиони и предатели армия не може да се противопостави на руската агресия. Тогава се родила идеята за териториалната отбрана, крепяща се на младежкия ентусиазъм. Според министъра при отбраната на град един партизанин можел да спре 30-50 руски агресори. Тогава 100 хиляди мобилизирани поляци можели да се противопоставят на 5 млн. войници, а цялата руска армия наброявала по-малко от половин милион души. Самото допускане какво ги очаква, било най-добрият начин за сдържане на агресорите.
 
Всичките тези фантазии на откъснатия от действителността 70-годишен доморасъл теоретик може да предизвика минимум усмивка, но полските власти взели решение за създаване на система за териториална отбрана точно по идеята на Мацеревич.
 
Министърът спечелил за каузата и обществеността. Негова дясна ръка в министерството относно контактите с медиите е вече „легендарният” 26-годишен младеж, който въпреки многото опити не успял да завърши ВУЗ и който до появяването си в обкръжението на Мачеревич работел като... помощник-аптекар.
 
Мачеревич заобиколил младия човек с такава необикновена (!) грижа и доверие, че той обикалял гарнизоните, провеждал инспекции, приемал рапорти на командири пред тържествено построените войници и ги потупвал снизходително по раменете, когато те го величаели с обръщението „господин министър”. Пак чрез младия си помощник Мачеревич уведомявал уволнените генерали, а те казвали за младежа, че в най-добрия случай той можел да работи в кухнята.
 
Ако нещо не е ясно, то защо досега Путин не е прегазил Полша в този супер сгоден момент? Ех, Путин, Путин ...
 
 Екип на БЛИЦ по публикация в EADaily