Във въздуха мирише на голяма война. Някои си я представят като истинска буря. Това пише в свой коментар известният италиански политик, публицист и политически анализатор Джулието Киеза, цитиран от "Поглед инфо".


Вижте останала част от анализа му:


Само сега вятърът духа в твърде много посоки едновременно. Атаката срещу Русия бе извършена на 8 март от Саудитска Арабия, която отказа да намали производството на петрол, когато търсенето намаля. Резултатът е срив в цените на петрола на световните пазари.

Русия страда от инициативата на Рияд. Но твърди, че може да издържи удара.

Особено защото внезапното решение на Салман (който тъкмо се отърва от двама принцове, близки роднини, очевидно приятели на Тръмп) торпилира инициативата на Тръмп (това беше и инициатива на Обама) да направи Америка основен производител на петрол, произведен чрез дълбоко сондиране, и следователно - износител на петрол и газ за Европа. Трябваше да се потопи в криза руският износ на петрол и газ.

Сега Путин, който също ще загуби милиарди, все пак празнува победа, ако погледнете от другата страна на монетата. Неговият (и на Меркел) “Северен поток” отново се превръща в крайъгълен камък на финансовото снабдяване на Москва. Износът ще премине през него.

И дълбокото сондиране на Тръмп ще стане твърде скъпо. И неговото петролно лоби (т.е. неговият път към преизбиране) ще бъде извадено от играта.

Междувременно Турция засилва своя съюз с Мохамед бин Салман и оказва натиск върху Сирия, т.е. действа срещу Русия. Възобновява войната. Всичко това, съчетано с колапса на пазарите, провокира най-тежката икономическа и финансова криза от 2008 г. насам.

Може би дори трябва да си припомним по-ранен период и да кажем „от 1929 г.“. Трудно е да се определи кой с кого е и кой срещу кого е. Но определено може да се каже кой скита из барутния погреб със запален кибрит.

Превод: В. Сергеев