За мнозина вътрешният министър Бойко Рашков бе (почти) непознат до назначаването му в служебния кабинет на президента Румен Радев през месец май миналата година. 67-годишният юрист обаче има дълга история, при това винаги свързана с властта, пише Trud.bg

Освен съвременник, Рашков е и деен участник в проваления български преход. Вътрешният министър е от малцината властимащи в наши дни, които са били част от държавния апарат в цели три епохи - от късния соц, през първите години на демокрацията и след присъединяването на България към Европейския съюз. За всичките тези години на публични постове Рашков успява да натрупа имотно състояние, каквото не са могли да си позволят дори успешни предприемачи. Как Бойко Рашков оцелява при всички власти?
 
Преди да се превърне в машина за чегъртане, сребърната лисица и настоящ вътрешен министър Бойко Рашков е бил скромен провинциален красавец. През годините той проявява впечатляваща политическа последователност – от любимец за издигнатата от СДС Ани Крулева, през ласкавата грижа на Доган, през прегръдката на БСП, през приюта на президента до лоното на „просто Киро“.

По времето на ранната следователска кариера на Бойко Рашков, следствието е било част от органите на МВР и служителите са били военизирани. Първият учител на бъдещия министър е полковник Ани Крулева. През 1993 г. тя заявява от парламентарната трибуна, че изпълнителната власт не трябва да се меси в съдебната.

Вероятно тогава Рашков е бил зает с други работи и не е запомнил точно този урок, но е схванал, че тя самата става известна чрез поведението си да умее да разследва и „своите“ и да го обявява публично. Тя влиза в запомнящи се скандали с тогавашния главен прокурор Иван Татарчев и вади бомбастични новини. Младият следовател Бойко Рашков също се стреми да влезе в звездната орбита. Това му се удава на 4.07.1990 г. с разпита на Евгений Михайлов, заснел репликата на президента Петър Младенов „Най-добре е танковете да дойдат“.

20-те часа разпити, неверни протоколи и психологически натиск не успяват да преобърнат хода на историята и истинността на записа е потвърдена. Настървението на Бойко Рашков към правата политическа линия на комунизма обаче не остава незабелязана за никой, с изключение на пряката му началничка.

Легендарната слава на Крулева вече е изострил апетита на младите лъвчета от службата й. Въпреки принадлежността към нейния отбор, Бойко Рашков лесно я заменя с новия си покровител – самият главен прокурор Иван Татарчев. Става скъп гост на рождените му дни, празнувани и след мандата му в ресторант „Рупите“ в Студентски град. Причината, поради която мъжката им дружба продължава, е новият „враг“ – главният прокурор Никола Филчев.

Смяната на различните лобита с верую „ако не ти харесват принципите ми, имам и други“, не става толкова гладко. Докато Бойко Рашков бори престъпността, по улиците на България са убити знакови фигури от подземния свят като Васил Илиев, Валентин Алексиев – Лисицата, Иво Карамански. Техният бизнес преминава в ръце на хора, които са били в челните редици на протестите срещу Петър Младенов.

Смъртта си намират също и Ламбо Кючуков, бивш заместник-министър на образованието, Васил Митев – управител на пристанищен комплекс в Русе, Иван Иванов, собственик на стокова борса в Добрич, Велин Христов, собственик на транспортна фирма от София, Венцислав Танчев, изпълнителен директор на застрахователно дружество „Енергия“.

По такъв начин, под благосклонния поглед на топ-следователя Рашков се извършва мащабно прегрупиране на бизнеси, интереси, влияние. И тогава се случва и събитието, което трайно поставя Бойко Рашков в интересите на тези кръгове, които той е спомогнал да се създадат – убийството на Андрей Луканов. Смъртта на бившия премиер поставя нова фаза на корпоративното прегрупиране.

Докато всички са заети с версии за покушението, разследващият Ботьо Ботев публично признава, че делото буксува, заради връзки на Бойко Рашков със зърнения бос Райко Петров, сочен за поръчител на убийството на екс-премиера.

Междувременно самият Бойко Рашков оглавява Националното следствие, развива и научна кариера, като става доктор и доцент по право. Възходът му, въпреки спорните професионални постижения, е спрян от главния прокурор Никола Филчев.

И до ден-днешен Рашков смята, че Филчев е седнал на стола, който му се е полагал, в далечната 1999 г. Прокуратурата и правомощията й обземат съзнанието на следователя, който ползва целия милиционерски инструментариум, за да компрометира тогавашния ръководител на държавното обвинение.

Лоша шега му изиграва обстоятелството, че Филчев се еманципира от политическата партия, която го е издигнала на поста, и така единствено Рашков остава с реноме на партийна оцветеност. Любопитен щрих в тази иначе известна война е, че Рашков се превръща в любимец на прохождащия разградски бизнесмен с червено потекло Иво Прокопиев.

Заглавия на в. „Капитал“ от онова време, като „Филчев пак подгони директора на следствието“, „Шефът на следствието размаха маслинова клонка“, „Гордиевият възел „Рашков“ и характерът на съдебната власт“ говорят за симпатии към следователя, неразкрил знакови случаи от своето време. Доколко нежеланието на Бойко Рашков да върши пряката си работа е в интерес на Прокопиев, е въпрос на догадки.

Факт е, че бъдещият олигарх се радва на завидно благосъстояние в периоди, когато властта в държавата е нова и несигурна. А ако към тези фактори се прибави и поне един „свой“ в съдебната система, самият издател на вестници и виден сам по себе си финансист изживява истински апогей.

Докато Рашков и Филчев се контролират, дебнат и съревновават стръвно, следователят разбира, че е време да продължи да води битки – свои и на приятелите си, на друго поле. Той залага на Ахмед Доган и на БСП.

Междувременно се сприятелява с всеки журналист, поискал мнението му. Така постепенно Рашков създава кръг за влияние, които му осигурява имиджа на експерт, несъгласен със статуквото, и корифей на правната мисъл. Това е и моментът, в който той осъзнава, че с действията си пряко и непряко е помогнал за бизнесите на хора като Иво Недялков, Майкъл Капустин, Христо Александров, но те нямат бъдеще в новите политически и обществени реалности. Затова Рашков се насочва към политиката.

Гражданската квота на левицата е удобен повод да бъде излъскан имиджа на столетницата и тя да намери пътя си обратно в политиката, след разгромите от управлението й. Нищо не помрачава тази търсена от двете страни всеядност, нито дори близостта на Рашков с Ани Крулева, кадър на СДС, нито провала на разследването на „червения“ Андрей Луканов. Депутатството на Бойко Рашков му отваря нови полета на изява.

Забравени са старите му грехове, а новите се плъзгат по него като по тефлоново покритие – той винаги подчертава, че е от гражданската квота на БСП, а не е партиец.

В новото си амплоа той може да критикува прокуратурата, че не възлага знакови дела на следствието и да продължи враждата си с Никола Филчев. За кратко името му се спряга за кандидат за вътрешен министър, след изборите, които печели царската партия НДСВ. През юли 2001 г. той отрича в интервю пред Георги Коритаров, че ще стане министър, и не пропуска възможността да изкаже мнението си за държавното обвинение:
 
„ - Ще спрат ли инсинуациите около следствие и прокуратура, както и излизащите от там?  

- Надявам се най-накрая да спрат. Но такива изгледи, като преценявам поведението на някои висши магистрати към днешния момент, не съм особено голям оптимист, че има. Тъй като те очевидно се увличат повече по проблеми, които касаят ведомствата, които ръководят или други ведомства, които не ръководят и по такъв начин се създава известна тревога сред обществеността, че те се занимават с онези проблеми, които касаят гражданите и извън техните ведомства. Тези колеги за съжаление създават новини, в неприятната светлина, разбира се, уронващи престижа и имиджа на съдебната власт. Това не е полезно за съдебната власт.

- Визирате ли някоя институция или ведомство?

- Мисля, че е известно откъде излизат непрекъснато новини. Бихме могли да бъдем откровени, че към момента главният център на тези новини е прокуратурата, за голямо съжаление.“
 
Тъй като става все по-очевидно, че следствието ще премине към прокуратурата, което за Бойко Рашков означава, че доскорошните му колеги ще минат на подчинение на Никола Филчев, той насочва вниманието си към службите за сигурност и обществен ред, които смята да ангажира в борбата си срещу прокуратурата.

Подкрепя внесения от бившия директор на Националната разузнавателна служба и негов колега от парламентарната група на левицата Бриго Аспарухов законопроект за преструктуриране на службата, допуска Александър Томов („Евролевица“) да пусне името му като евентуален кандидат за президент на БСП и коментира охотно във всички скандали с подслушвания, като заместник-председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

С това първата реинкарнация на Бойко Рашков е факт – миналото му е забравено, приятелствата му в тайните служби се затвърждават, а всеки, който би могъл да му зададе неудобни въпроси, е пренебрегван от очарованите от Рашков журналисти. Величаещият се за топ-следовател официално няма врагове, освен един – непоклатимият на поста си главен прокурор Никола Филчев.
 
Следва продължение…