Знаете ли откъде идва фразата „пета колона“? От времената на Гражданската война в Испания. В началото на октомври 1936 г. един от лидерите на метежа – франкисткият генерал Емилио Мола, обяснява в интервю, че военните им сили вървят в четири колони към Мадрид. На въпрос коя от тях смята, че ще превземе столицата на страната, Мола отговаря изненадващо: „Петата колона“. Онази, която се намира в самия Мадрид, пише в. "Труд".

Има предвид цяла мрежа от активисти, шпиониращи и работещи в полза на франкистите, чиято основна цел е да предизвиква масова психоза и да подрива позициите на републиканското управление. Мола умира на следващата година, но в крайна сметка се оказва прав. Франко и силите му превземат Испания, а основна роля в успеха им има въпросната „пета колона“. Въпреки ожесточените опити на републиканците да я разбият, веднъж разбрали за нея. Оттогава терминът е нарицателно за диверсия и предателство отвътре.
България вече над 30 години върви по ясно дефинирания път на евроатлантизма. Член сме на НАТО от 2004 г., а на ЕС - от 2007 г. Въпреки това, през всичките тези десетилетия,

в страната ни продължава да функционира „пета колона“.

Мрежа от медии, НПО-та и политически проксита във властта, финансирани и ръководени от олигарси с една единствена цел – да подриват демократичните устои и да подменят реалността в полза на въпросните олигарси. И по-конкретно на тартора си – разградския каолинов бос Иво Прокопиев, обрисуван от авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ като „сляпото петно на българския медиен пейзаж“. За да сме честни, той е сляпо петно не само на медийния пейзаж, а и на правосъдието в тази държава, но контролираните от него издания безспорно играят основна роля във въпросната „пета колона“. Тези издания впрочем са над 25 (по твърдения на „Ню Юръп“), а Прокопиев използва монопола си в медиите у нас, превръщайки ги

едновременно в лобистки инструмент и в бухалка.

Срещу тези, които дръзнат да го разобличат и да сложат прът в плановете му да продължава да ограбва държавата, подменяйки дневния ред на обществото й. Примерите са много, но най-пресният и брутално показателен – инвазията на Русия в Украйна и поведението на българския политически елит в тази война.
Основен инструмент на подмяната е прикриването на собствените престъпления и зловещи характеристики, прикачайки ги на друг като етикети. Така, навръх националния ни празник 3 март, флагманите на медийната машина на Прокопиев – „Дневник“ и „Капитал“, използваха момента, за да изкарат „пета колона“ на Русия у нас…ДПС. Защо именно Движението за права и свободи попадна на прицела им не е трудно да се досетим.
Достатъчно е само да се прегледа информационния поток, за да лъсне, че именно движението последователно и с доказателства разобличава всички престъпления, извършени от разградския олигарх и прокситата му.

Абсурдното в ситуацията обаче е, че въпросният бърз преглед на информационния поток веднага показва и друго – че ДПС бяха единствените с адекватна реакция от ден първи на инвазията на Русия. Всъщност и десетилетия преди това. Но да се върнем на деня, в който избухна войната. Докато руските сили удряха военни и мирни цели като например жилищни блокове и дори детски градини в Украйна, управляващата коалиция у нас – отчаяно се опитваше да прикрие управленската си безпомощност и да балансира между

евроатлантическата си маскировка и откритите кремълски обвързаности

на поне една от съставните си части. Запълвайки работния ден на парламента с дискусии… за бюджет 2022 г. Наложи се не друг а именно опозицията и по-конкретно лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ да напомни на управляващите, че „у комшията гори“, че българското Народно събрание не може да се прави, че нищо не се случва и че родният парламент към този момент е единственият в ЕС, който още не е приел декларация, осъждаща действията на Русия.

На този фон, да изкарваш именно ДПС „пета колона на Русия“, както се опитва в момента да прави Прокопиев през машината си за манипулации е не просто абсурдно, но и глупаво. Защото намесата на ДПС и приетата в последствие обща декларация на формациите в българския парламент далеч не е единственият пример за последователната роля на движението като пазител на евроатлантическата ориентация на държавата. Роля, която ДПС играе още от началото на Прехода и продължава да играе и до момента. Предупреждавайки за всяка опасност. И именно затова ДПС е със сериозни позиции в де що европейски институции съществуват. Пак не случайно техен евродепутат е и съпредседател на АЛДЕ.
А защо му е нужно на Прокопиев да хвърля върху някой друг сянката на руски „троянски кон“? На този въпрос също не е трудно да се отговори. По този начин разградският олигарх се опитва да замете собствените си следи. И на комунистическите си семейни обвързаности с ДС и факта, че баща му Георги Прокопиев е бил управител на любимото ловно стопанство на Тато „Воден“. И като такъв е разхождал лично високопоставени съветски гости, сред които и Леонид Брежнев, в него.

И на собствените си далавери с дебела и червена по Кремълски нишка

Като например аферата със „златните паспорти“, за чието пълно разплитане настояха първи от ДПС. Управляващото мнозинство обаче – същото, което като щраус се опита да се скрие от адекватна реакция на инвазията на Русия, отхвърли искането на движението да бъдат проверени всички раздадени досега БГ паспорти срещу инвестиции. Защо ли? Вероятно, защото може да лъсне, че не малка част от тях са отишли в ръцете на руски и китайски олигарси (да не забравяме, че Китай е сред малкото страни, подкрепящи Русия в тази мракобесна война). При това с любезното съдействие на дългогодишното Прокопиево прокси начело на Агенцията по инвестициите Стамен Янев, оглавявал това звено от 2015 г. до 2020 г. И застанал начело на него отново през 2021 г., по заповед не на друг, а на тогавашния икономически министър и настоящ премиер Кирил Петков.

На този фон едва ли за някого има съмнение кой кой е в битката за придържането на България към евроатлантизма и демокрацията. И коя е „петата колона“, отчаяно опитваща се да бута страната извън този път. Няма съмнение и за друго. Че в усилията на тази пета колона за подмяна на реалността врагът не е просто ДПС, а цялото общество, което вече десетилетия е в плен на мрежа, ограбваща и финансите, и демокрацията му.